Когато Иван Вазов написва "Епопея на забравените", той се обръща с цялата обич на поета към своя народ и го призовава да помни героите си. Когато времето на идеалите и високите цели е отстъпило пред човешката алчност и самозабрава, Вазов застава между миналото и настоящето, за да ни покаже пиянството на един народ, дръзнал да се вдигне от пепелищата на историята.
Шедьовърът на Вазов "Опълченците на Шипка" дава може би най-добрата художествена представа за безпримерния подвиг на българина да пожертва себе си за народната правда, да запише името си в съзнанието на признателните поколения, да строши оковите на клеветата за подарената свобода.
В действителност българското опълчение извършва чудеса от храброст и не без основание трябва да кажем, че изнася по-голямата част от бойните действия по време на Шипченската епопея, обърнали хода на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
"България сега цяла нази гледа..."
След разгрома на Априлското въстание светът бързо научава за зверствата, извършени в Българско. А часът, в който народите на Балканите ще заявят себе си като самостоятелни политически сили, отдавна е настъпил. За българите също няма повече време за губене. Те започват да се подготвят за предстоящата Руско-турска военна офанзива още в края на драматичната 1876 г. Руските власти дават положително становище на очакванията на българския народ да се включи в битката със своя самостоятелна войска.
На 20 октомври 1876 г. руският военен министър генерал Дмитрий Милютин подписва заповедта за създаването на българското опълчение, което окончателно е утвърдено от император Александър II дни по-късно. Към опълчението от български и руски военни и офицери започнали да се записват и много доброволци. Броят постепенно растял, като към структурите непрекъснато прииждали младежи и от вътрешността на страната, и от емиграцията.
В първите месеци на 1877 г. в град Кишинев доброволците били разпределени в три батальона, а след обявяването на войната през април, българските военни части постепенно се разраснали до 7500 бойци. Тогава те получили и названието "Българско опълчение" и попаднали под командването на генерал Николай Столетов.
"героите наши като скали твърди..."
Специална комисия извършила подбора на кандидатите, който включвал доброволци между 14 и 65-годишна възраст. Свидетелствата разказват, че в началото на военните действия руското командване определило на българите предимно обозни функции. Но опълчението доказало храбростта и силите си още в първите мигове на конфликта под байрака, подарен от жителите на град Самара и останал в нашата популярна книжнина като 'Самарското знаме'.
"...дружините не трепваха"
За безстрашието на нашите доброволци свидетелства руският генерал Раух: "Българските дружини се биха и умираха геройски. Въпреки убийствения огън, измъкващ от строя цели редици, дружините не трепваха, но даже сами минаваха в настъпление, и само когато почти половината от офицерите и низшите чинове излязоха от строя, отстъпиха пред грамадното числено превъзходство на противника".
Боят при Стара Загора кара руските военни изцяло да променят отношението си към опълчението. Впечатлени от себеотрицанието и жертвоготовността на българите, командването включва опълченците към състава на VIII корпус, който защитава прохода Шипка, обърнал до голяма степен хода на военните действия.
"Върхът отговаря с други вик: ура!"
Отбраната на Шипченския проход е свързана с формирането на отряд, чийто командир става генерал Столетов. В бойната единица влиза съставът на Тридесет и шести пехотен орловски полк, Тридесет и пети пехотен брянски полк, както и I, II, III, IV и V-та опълченска дружина. По време на критичните мигове през август 1877 г. героите от Шипка защитават с цената на неимоверни усилия прохода.
Възхитен от видяното, генерал Радецки заявява на военния кореспондент А. М. Млоховски дьо Белина от френския вестник „L'Estafette“: "Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни". Давайки висока оценка на своите военни дружини, техният командир генерал Николай Столетов в телеграма до началника на полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки докладва: "Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек".
"Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци!"
Освобождението на България довежда до преобразуване на опълченските дружини в Българска земска войска, която се отчислява като самостоятелна сила от руската армия.
Наред с великия подвиг на опълченците и макар без политическа организация, българите участват и в други многобройни отряди по време на Освободителната война. Те вършели разузнавателна дейност; охранявали стратегически обекти; оказвали помощ на военните части; давали насоки за преките пътища; снабдявали полковете с храна, вода и куршуми; организирали лазарети; биели се редом до блестящо подготвените офицери и пълководци. И така доказали, че свободата на България е извоювана с величието на духа "там нейде навръх планината".
Научете повече за българското опълчение в следващото видео:
