Във византийските исторически извори има описани тежки зими, нанесли значителни щети на настъпващата византийска армия по българските земи през Средновековието. Някои от тези зими са настъпвали още в края на август и началото на септември.
Това каза за БНР историкът проф. Лиляна Симеонова от БАН.
"Имаме и в 12 век, но най-ранната зима, която е описвана по нашите земи, е от шести век. На един ранновизантийски император му казали да не тръгва от Дунав през Стара планина за Филипопол, където искал армията му да зимува, защото тези проходи са закрити през зимата. Той тръгнал, снегът го навалял и армията му загинала. Това е най-ранното сведение", заяви тя.
Палеоклиматологията, която от години се развива в чужбина, трябва да се заеме с изследвания и по нашите земи, за да даде повече подробности за климатичните промени през Средновековието, категорична е Симеонова.
Науката е категорична, че дълъг период от застудяване е предшествал чумната епидемия в Европа, заради която старият континент не е имал ресурси да се справи с османската опасност.
