България е първа в Европа и на едно от челните места в света по износ на билки, съобщи Министерството на околната среда и водите.
Всяка година в заготвителните пунктове в страната се събират и обработват между 15 000 и 17 000 т лечебни растения, от които около 90% се изнасят в чужбина.
Събират се около 200 вида лечебни растения, които се използват във фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. Обект на активна търговия обаче са 20 вида.
Липата, шипката и копривата са най-търсените български билки в чужбина. От тях на първо място е липовият цвят, от който се изнасят около 1200 т годишно. Износът на плодове от шипка е около 1100 т годишно, а на копривата - около 1000 т.
Този природен ресурс не е неизчерпаем, затова използването му е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има списък със 739 лечебни растения, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за горите, предаде Mediapool.
В момента съществува списък с 24 билки, които са забранени за събиране със стопанска цел.
За други 11 всяка година министърът на околната среда и водите определя допустими количества. Това са еньовче, старо биле, ранилист, трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига.
Тази година например мурсалският чай е забранен за беритба дори за лични нужди, тъй като естествените му находища са застрашени.
Билките от защитените видове също са забранени за бране от дивата природа.
Целта е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се осигурява качествена и голяма по обем суровина, без да се нанасят щети на природата. Създават се и възможности за поминък на населението в планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други култури е трудно.
Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.
