Неочаквано в основно събитие на изминалата седмица се превърна срещата на ЕС. Ефектът от срещата за глобалните пазари се оказа съизмерим със среден по мощност допинг – на фона на новините от Брюксел еврото поскъпна спрямо долара с повече от 2%, петролът от типа „Брент” със 7%, а водещите борсови индекси се покачиха с 3,5-5%.
Причината за тази еуфория може лесно да бъде обяснена – капитаните на ЕС най-накрая признаха очевидното – кризата има управленски характер и изходът е в задълбочаването на интеграцията. За това бяха нужни 19 срещи на високо равнище през последните три години, квазибанкрут на Гърция, приближаване до срив на банковите системи на Италия, Испания и Кипър.
Срещата се оказа толкова богата на решения, че заключителният документ бе дълъг 15 страници, а не обичайните няколко реда. Но еуфория на пазарите предизвика друг документ – декларацията от срещата на еврозоната, която предвижда Европейската централна банка ще създаде единен надзорен орган, средствата от европейските спасителни средства ще бъдат отпускани директно за проблемните банки, частните финансови инвеститори ще имат равни права с „привилегированите кредитори”, а средствата от спасителните фондове да могат да бъдат използвани за закупуването на държавни облигации на страните от еврозоната, както при първичната търговия, така и на вторичния пазар. И най-важното – невъзможността на проблемите страни в еврозоната да изпълняват плащанията по своите дългове отново бе избегната с подписването на споразумения за краткосрочни мерки за финансова подкрепа на Гърция, Испания и Кипър.
Основният задкулисен „архитект” на тази победа е председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който доказа, че не е „парцал за под”, както се опитват да го представят някои недоброжелатели. Още преди срещата този майстор на апаратната игра представи своето виждане за бъдещия икономически и валутен съюз и заяви, че в него са заложени правата на ЕС да установява горен лимит на националните бюджетни харчове, да регулира нивото на държавния дълг и да усили координацията в сферата на политиката на заетостта и данъчното облагане. От предложените стъпки само една, и то частично, бе подкрепена от всички – за създаването на интегрирано финансово споразумение, но и това се оказа достатъчно, за да стимулира пазарите и да внуши оптимизъм на инвеститорите.
Очевидно е, че срещата се превърна в първия видим успех за ван Ромпой, който за първи път от две години и половина надмина самия себе си и даде авторитет на председателството. Той не само даде най-смелия поглед за бъдещето на интеграцията, но и прозря ценността на консенсуса, като предложи своя план за обсъждане. Показателно е, че в борбата за бъдещето на ЕС той влезе в единен фронт с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, получи подкрепата на премиера на Италия Марио Монти и на новоизбрания президент на Франция Франсоа Оланд, които станаха инициатори на Пакта за ръст и заетост. Този многообещаващ алианс още от първия път доказа своята ефективност, като демонстрира, че обединените технократи могат да сломят съпротивата на самата Ангела Меркел, която отстъпи всичко с изключение на позицията си за еврооблигациите.
Не по-малко важно е, че приетите мерки са само част от комплексна програма, която най-вероятно ще доведе до поредна реформа на договорите и още повече ще ограничи суверенитета на държавите в ЕС. Документът на ван Ромпой заложи политически вираж, чиито последици ще станат ясни през този октомври, когато на срещата на ЕС ще бъде представен доработен и съгласуван вариант на „пътна карта” за изграждане на истински икономически и валутен съюз. След капитулацията на германския канцлер изглежда, че тази перспектива не на шега уплаши британския премиер Дейвид Камерън, който не изключи възможността за провеждането на референдум, за да може „правилно да бъдат построени отношенията с Европа”.
И накрая, на фона на гръмките решения за спешна финансова консолидация и усилване на ЕЦБ практически незабелязани останаха такива ключови инициативи, като споразумението за европейски патент и Обединен патентен съд, преговорите за които се водеха повече от 30 години, завършването на създаването на единен енергиен пазар през 2014 година и отделянето на значителни суми – до 1% от БВП на ЕС, за проекти в сферите на транспорта, енергетиката и широколентовата инфраструктура. А това означава, че европейците съвсем сериозно планират да оживят европейската икономика по подобие на това, което направиха американците в годините на Великата депресия.
След близо три години на нерешителност и бавене европейските лидери за първи път направиха значителна стъпка за излизане от кризата. За да се стигне до това, на европейците им се наложи да сменят почти половината правителства, а на евробюрократите да излязат от летаргичния си сън.
Още: Родителите не знаят какво правят децата им: Директор на гимназия в Сандански за опасните вейпове
Още: Кой има имен ден днес, 15 януари 2025 г. Честито!
Независимая газета
