Всеки седми българин пие твърд алкохол като ракия, водка, мастика или уиски всеки ден. Това прави 13,8% от хората между 25 и 64 г. Данните са на Националния център по обществено здраве и анализи.
На фона на тази картина като бутикова може да се определи консумацията на вино - всеки ден към ароматната напитка посягат едва 4,4% от българите, докато цели 15 % са почитателите на бирата, които не се разделят с нея нито за ден.
Данните се отразяват на дългосрочната статистика, според която от 1999 г. до края на 2013 г. консумацията на пиво у нас скача от 10 л на 18,9 л на човек от домакинство годишно. За сметка на това се топи количеството на изпитата ракия или вино, пише "Труд".
Повечето от анкетираните от националния център българи твърдят, че пият „в разумни граници". При близо 3% от мъжете и 2% от жените консумацията на алкохол обаче е рискова за здравето им. Става дума за близо 28 500 мъже, които са предимно във възрастовата група от 45 до 64 г. Засегнатите жени са около 18 260, като най-податливи на алкохола са дамите в групата 25-34 г. и 45-54 г. Това показват още данните на центъра по обществено здраве.
Докато представителите на силния пол с рискова консумация живеят масово по селата, заклетите пияници жени са в градовете. Малцина от зависимите си дават сметка, че пиенето е в пряка връзка с тежки заболявания като цироза на черния дроб, рак на храносмилателната система, на горните дихателни пътища, хеморагичен инсулт, изброиха лекари. Злоупотребата с алкохол е един от четирите рискови фактора, които водят до масови заболявания, заедно с пушенето, нездравословното хранене и ниската двигателна активност.
Според доц. Христо Кожухаров - председател на Българската психиатрична асоциация, този, който посяга към чашката, не го прави заради един повод.
"Можем да разделим причините на биологични - т.е. генетични (при част от хората има заложена предразположеност към алкохола), на второ място са психологическите - човек пие, за да забрави преживяване или за да си достави емоция. На трето място са социалните фактори - някои българи пият, просто защото около тях се пие, защото е легално и лесно достижимо", обяснява експертът.
Съвсем не сме така толерантни обаче към пиещите българки. По тази причина жената търси помощ при специалист, когато вече има тежки проблеми, засягащи функционирането на организма. Например, когато вече надига бутилката в работа, а това води до дисциплинарни санкции, когато не може да изпълнява задълженията си на майка и съпруга в семейството. За това е категоричен още доц. Кожухаров. Той обяснява, че българската жена също пуши много, пак заради настъпилото равенството между половете и маскулинизирането на дамите.
Същевременно при мъжа пиенето е част от мачовския имидж. "А към него нашенецът се тласка от малък. Сетете се как близките казват на момченцето да пие, за да са му румени бузките. После мотивът е, че мъжете са силните, не показват емоциите си, затова консумират алкохол и дори се награждават с бутилки, когато излизат с приятели", обяснява експертът.
В европейските класации за 16-годишните, които са опитали алкохол 10 и повече пъти през последния месец, България се подрежда в средата. Веднъж на три дни високоградусови напитки пият 15-18% от учениците в Белгия, Германия и Малта (това са „първенците"). При нас процентът е 11 на сто. А тийнейджърите ни, които са се отрязали повече от 3 пъти през последния месец, са 5%. Това прави по един или двама заклети пияници в паралелка.
