"Трагедията на хората в засегнатите от наводнението населени места е резултат от безвремието и безредието в "Напоителни системи" в последната година. Дотук се стигна заради липсата на каквато и да било превенция. Днес няма оперативна координация между НИМХ, басейнова дирекция и Напоителни системи. Реагира се след събитията, а не се работи превантивно за намаляване на щетите от вредното въздействие на водите", коментира във Фейсбук бившият шеф на "Напоителни системи" Снежина Динева.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
"По време на нашето управление "Напоителни системи" винаги е било свързващото звено между всички институции, ангажирани с тези ситуации, защото нашите експерти са били винаги на терен и сме следели денонощно всички критични точки. Когато се е налагало, за да спасим живота и здравето на хората, както и тяхното имущество, сме пристъпвали към планирано прерязване на диги с цел насочване на водните маси към далечни от населените места точки, за да не допускаме или ограничим максимално щетите по сградите и инфраструктурата. По този начин многократно сме спасявали десетки населени места през периода на нашето управление. ... Истината е, че количествата дъжд, които са паднали, са наистина огромни. Истината е, че най-вероятно реката нямаше как да не прелее, защото е оразмерена само за 240 куб. метра, а приливната вълна е била с обем с над 400 куб. метра", казва още Динева.
"Но също така е истина, че ако експертният състав на Напоителни системи беше на своите места, щетите щяха да бъдат в пъти по-малко и най-вероятно само върху земеделски земи. От една година не се работи по най-важната дейност, която е вменена на дружеството по опазване на вредното въздействие на водите. В резултат - отводнителните канали са останали с много ниска проводимост, речните корита са обрасли, което намалява възможността за безпроблемно преминаване на водните маси. Нашият екип познава проблемните места на цяла България и конкретно на засегнатия от наводнението район, който е един от най-застрашените от такъв тип бедствия в държавата. Знаем, че няма съоръжение, което да ретензира такъв тип приливни вълни, а водосбора на река Стряма е огромен. Затова предприехме действия за кардинално решаване на проблемите на целия регион. Изготвихме цялостен проект за превенция от вредното въздействие на водите, в който включихме изграждането на язовир Падеш (изключително необходим, както за да побира водните маси от такива приливни вълни, така и да осигури питейната вода в района, който и до днес страда от безводие в летните месеци), цялостна рехабилитация на главните отводнителни канали, както и на дигите - там, където са отслабени", коментира бившият шеф на Напоителни системи в социалната мрежа.
"Политика не се прави с опорки, а с експертиза. Ето още малко факти. Наводненията се формират от прекомерен повърхностен воден отток. Такъв се получава при интензивни валежи (много дъжд за кратко време) или при много продължителни, макар и неинтензивни валежи. Формирането на повърхностен отток се влияе от всички фактори - температура, почва, растителност, релеф. С най-голяма тежест - над 78% е наклонът на терена. Това означава, че след като се е формирал повърхностен отток, неговото разпространение не зависи от покритието на терена, а от наклона. Когато във водосливите (деретата) има натрупана подвижна биомаса (клони, листа, боклук), високият повърхностен отток с голяма кинетична енергия го отнася със себе си. Това спомага за запушването на по-тесни места, събиране на водата и формиране на приливни вълни, след като се разрушат преградите. Горските насаждения имат способност да омекотят първоначалното формиране на повърхностен отток, но не и да го предотвратят при големи обеми вода. Обратно - същите могат да осигурят подобряване на влагата в почвата и въздуха при продължителни суши, благодарение на изпомпването на вода от по-дълбоки почвени слоеве, но това е за кратко!", казва още Снежина Динева.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
