Време е въпросите за район „Чужбина” да се поставят на дневен ред. Това заяви пред БГНЕС юристът Александър Андреев, бивш председател и дългогодишен член на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Още: Най-важните новини за деня: 13 март 2025 г.
Още: Важна информация за земеделците - ето кога се задават слани
МИР „Чужбина” беше записан в Изборния кодекс от 46-ото Народно събрание (законопроекта за промени в ИК на „Има такъв народ”, приет на първо четене през април 2021 г.) и обвързващ мандатите в чужбина с резултатите от националното преброяване. След второ четене на поправките обаче отпадна, тъй като депутатите не успяха да приемат методиката, по която ще става самото райониране.
Сега, след като 48-ото НС отново се залови да „ремонтира” Изборния кодекс, Андреев коментира, че "може би не е лошо да се поставят въпросите за район „Чужбина”.
ОЩЕ: Обособяват отделен избирателен район за българите в чужбина
Още: Ето за каква заплата работят готвачите по българското Черноморие. Стартова
Още: Прогноза за времето - 14 март 2025 г. (петък)
Най-важно, според него, е да се решат въпросите с определянето на границите и мандатите по законодателен път. "Това в България в момента няма как да бъде направено. Отделно от това трябва да бъдат представени въпросите с регистрирането на гражданите – дали ще има активна регистрация, кой може да гласува в район „Чужбина”, тъй като в момента всеки български гражданин, който е извън страната, има право да упражни правото си на глас. Но това би могло да доведе до различна представителност, тъй като един гражданин може да гласува и в район „Чужбина”, а след това и в България", коментира Андреев.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Великото завръщане на "Величие" - горещите теми в интернет на 13 март
Още: Добивът на редкоземни елементи – златната кокошка на XXI век (ВИДЕО)
Всички тези въпроси стоят висящи, но в момента не са на дневен ред. Това води до вероятност при едни следващи избори, ако не бъдат уредени, чрез подзаконови нормативни актове да се уреждат субективни права и права на граждани, което не е правилно. На второ място би могло да създаде проблем в организацията на самия изборен процес, допълва бившият председател на ЦИК.
