Бежанците и приятелите на бежанците са тазгодишните носители на наградата за принос към правата на човека и правозащитността "Човек на годината", предаде БГНЕС.
Бежанците бяха номинирани от Адела Качаунова с думите: "Номинирам бежанците, търсещи убежище в България, за техните сила, вяра и безстрашие да тръгнат, да оставят дом и родина и с риск от смърт, с риск от нехуманно и унизително третиране, но водени от голямата идея, да живеят достойно. Номинирам ги за проявената непримиримост с несправедливостта, за отказа им да бъдат потъпквани и зачерквани, за решителността да бъдат не жертви, а човеци. Номинирам ги за смелостта им да тръгнат в момент, в който неизвестността и опасностите, свързани с това "бягство" са по-страшни дори от това да останеш, макар и тихо и с приведена глава. Бежанците са готови да изгубят всичко, включително живота си, в името на това да получат всичко, което им се дължи – права, уважение, достойнство. С този акт на бягство бежанците не се борят само за себе си. С всеки напуснал човек те нанасят удар на един режим, жигосват го със собствената му несправедливост. Бежанците се борят за тези, които остават".
Група "Приятели на бежанците" бяха номинирани от Елица Кюмюрджиева със следните мотиви: "Група доброволци приема присърце съдбата на бежанците. За броени дни организират дарителски кампании. Имат логистика, на която могат да завиждат всички агенции. Акциите им по събиране на най-необходимото за бежанците са целенасочени, адекватни, конкретни и се случват светкавично. Пътуват с личните си автомобили, в свободното си време събират даренията в офисите и складовете си, пазаруват, звънят по личните си телефони. Събират съмишленици лавинообразно. Променят нагласи и предразсъдъци. "Приятели на бежанците" научиха институциите как трябва да се работи, да се гради доверие, да се помага. Те ни припомниха, че можем да бъдем задружни и солидарни без оглед на етнически произход и религия. Те изпълниха със смисъл поговорката "Сговорна дружина планина повдига", защото истинската промяна зависи от делата на всички ни."
На церемонията по връчването на наградата присъства и семейство, избягало от Сирия и живеещо в момента в България. В нашата страна всеки ден има Холокост, броят на жертвите е два пъти или три пъти по-голям от броят, който се съобщава. Бягаме заради нашите деца, защото те имат право на по-добро бъдеще, разказаха те. Те са благодарни, че в България могат да видят протести, при които няма масова стрелба в главите на протестиращите.
Заради нуждата на бежанците от помощ и подкрепа Българският хелзинкски комитет стартира кампания, в рамките на която на десетки публични места ще бъдат разпространени картички с надпис на арабски. На част от картичките ще пише "Кураж", а на другите "Надежда". Всеки, който види такава картичка, може да я надпише и да я изпрати до някои от бежанските лагери в страната.
Двамата подгласници на носителите на първата награда през тази година са блогърът и журналист Иво Божков и съдия Калин Калпакчиев, който в момента е член на Висшия съдебен съвет.
"Министърът на вътрешните работи каза, че не са събирани лични данни на протестиращите, а аз имах кадри, в които точно това се случва и ги публикувах в блога си, но малко се притесних преди да го направя. В крайна сметка го направих, защото всеки един човек може да стане оръжие срещу несправедливостите, защото по този начин ще има по-малко несправедливост и повече щастие", коментира Иво Божков след като получи своя приз.
Били сме свидетели как дисциплинарната власт е упражнявана за тормоз на съдиите, които отстояват независимостта си и поради това трябва да има радикална реформа в дисциплинарната дейност на ВСС, коментира от своя страна Калин Калпакчиев.
Алберта Алкалай и Иво Божков си разделиха "Наградата на публиката". Алберта Алкалай бе номинирана заради работата й по отбелязването на годишнината от спасяването на българските евреи. Тя организира и проведе по блестящ начин национален конкурс за есе сред българските средношколци на тема 70 години от спасяването на българските евреи.
Иво Божков бе номиниран заради това, че успя да отрази на живо чрез Livestream всички важни вечери на протест и недоволство #ДАНСwithme срещу кабинета "Орешарски". Месеци наред със стрийма си, той даваше възможност на хора от цялата страна да гледат директно какво става на протестите в София. Иво Божков отразява и окупацията на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и протестите около Ректората в подкрепа на окупиращите студенти.
Призът "Активист на годината" отиде при Диана Борлакова, която от години се бори с рака, но тази година успя да се пребори и Надзорният съвет на НЗОК и да извоюва касата да плаща на жените с рак на гърдата лекарството, от което имат нужда и което вече беше включено в списъка с лекарства, които се плащат от касата.
Наградата "Журналист на годината" отиде при Зорница Стоилова, журналистка във вестник "Капитал", която през 2012 и 2013 г. написа редица материали по обществени теми, пряко свързани със защита правата на различни уязвими групи в нашето общество – бежанците, хората с психични увреждания, мюсюлманите.
Призът "Вдъхновение на годината" грабнаха "Ранобудните студенти" и "Протестиращият пред Министерски съвет". Сред онези, които излязоха, за да получат наградата, беше Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда и един от най-активните участници в протестите през лятото. "Протестирайте винаги, когато срещу вас се изправи безподобна арогантност, винаги когато има стена, която е готова да окървави ръцете ви, протестиращият човек не само е красив, но и горд и непримирим, протестът е най-значимото нещо, в което аз и моите приятели сме участвали, ако сега не преобърнем тази страница рискуваме да изгубим възможността за промяна", заяви тя, получавайки наградата.
Сдружение "Човеколюбие" от Пазарджик и Радина Ралчева получиха днес специални грамоти. Журито оцени приноса на екипа на сдружението към рехабилитацията и реинтеграцията на хората с психични проблеми в региона и активната и доброволна работа на Радина Ралчева в посока промяна мисленето на хората в България.
Наградата "Човек на годината" е инициирана от Българския хелзинкски комитет. Тя се присъжда за постъпки или практики, които са насочени към утвърждаване и защита на основните човешки права и изхождат от предпоставките на справедливостта и човешкото достойнство като абсолютна стойност. Наградата могат да получат и хора, които се борят за защита на други ценности, сравними с правата на човека, и чиято дейност е в съзвучие с духа на наградата. Така номинации за защита правата на животните и опазване на природата, например, също са допустими.
Наградите "Човек на годината" са морални и нямат финансово изражение. Целта им e да дадат символно признание. Носителят на голямата награда получава статуетка и грамота, останалите наградени – плакет и грамота. Тази година журито трябваше да избере "Човек на годината" от общо 42 номинации, отговарящи на критериите на наградата.
