Две години след ремонта на Ларгото в София, който струваше 17 милиона и 700 хиляди лева и целеше да покаже в пълния й блясък Антична Сердика, се появиха множество проблеми – дупки, счупени или разместени плочки, счупени стъкла на куполите, неработещо осветление. Това обаче не означава, че ремонтът е извършен некачествено. Това каза министърът на културата Боил Банов пред БНР.
Той каза още, че парите са добре разчетени, но след две години е напълно възможно да се случат такива неща.
„Това е много сложен обект, на много огромна квадратура и особено в тази част, в която има счупени плочки, отдолу има подлез. Тези плочи са подредени върху едни скари със специална отводнителна система. Те не са сложени стабилно, както е по тротоарите, те не предполагат по тях да има тежка техника, не предполагат върху тях да има някаква интервенция, освен ходещи хора. С оглед на зимния сезон и снеговете, с оглед на това, че там влизат и снегорини да чистят, влизат млади момчета и момичета с колелета и със скейтбордове, които се качват на стъклото на куполите… Така че, да се говори тук за некачествен ремонт, не е много сериозно“, каза той.
Банов каза още, че след като времето се затопли ще се направи проверка на обекта и ще се търсят някакви решения. Той има 10-годишна гаранция и няма да се оскъпи, подчерта той.
„Това всичко е в гаранция и ще бъде оправено“.
Относно средствата, които се отпускат за култура, министър Банов заяви, че те се увеличават устойчиво всяка година и посочи като пример, че тази година за Министерство на културата разполага с 20 милиона лева повече.
„Така е и по отношение на парите, които отиват в общините за култура. Винаги съм срещал разбиране и от министър Горанов и от премиера“.
Поради своя незадължителен характер обаче културата винаги остава в световен мащаб като един от най-ниско финансираните сектори, каза Банов.
„Затова много разговаряхме с колегите и от Европа и от Азия, трябва да променим и по места и като цяло, защото недооценената култура води до много, много проблеми, които особено сега, по начина, по който се развива светът, излизат на преден план. Вече от няколко години на културата се дава път във всички европейски документи като един от начините за лобиране и потушаване на конфликти“.
Трафикът на културни ценности в ЕС е един от основните проблеми, по който трябва да се работи и да се търсят решения. Всеки незаконен износ към Европа преминава през България, но страната ни работи в сътрудничество с останалите големи европейски държави. Големият проблем в трафика на произведения на изкуството са аукционните къщи и търговете в Западна Европа, заяви той.
„Истината е, че големият проблем се аукционните къщи и търговете в Западна Европа, които си позволяват да вадят такива предмети с неизяснен произход. То е много просто – когато имаш пазар, ти можеш да спираш на входа влизането на пазара, но колкото и да си добър, ти не можеш да спираш 100 от 100. Винаги нещо преминава някъде, не можеш да покриеш абсолютно всичко. Много е просто – ако няма такъв пазар, то няма и защо някой да краде такива ценности и да ги изнася. Така че , тук в никакъв случай проблемът не е в нас. Ние работим в изключителна близост с всички европейски служби, имам и двустранни споразумения с почти всички страни, но огромният проблем е, че западна Европа не може да си реши въпроса с аукционите, на които вадят такива вещи“.
Банов коментира и идеята да бъде разрешена частната археология с промени в закона, срещу която остро реагираха представителите на научните и археологическите среди:
„Нямаме отношение към тази идея. Не трябва да се свързва по никакъв начин с нашия законопроект. Ние сме я отхвърлили“.
Що се отнася до сгради - паметници на културата, които се рушат или са придобити от инвеститори, които не полагат грижи културната стойност да бъде запазена, министър Банов заяви, че Министерството на културата спазва законите.
Още за реставрацията на културни паметници и законодателните промени можете да чуете в цялото интервю на Диана Янкулова с Боил Банов.
