Специалисти от САЩ съобщават, че са открили вероятни признаци за съществуването на загадъчния и все още изплъзващ се на науката Хигс бозон, наричан "божествената частица", съобщават Ройтерс, Асошиейтед прес и Би Би Си.
Анализ на данни, събирани в продължение на години от експерименти във вече затворения ускорител "Теватрон" на лабораторията "Ферми" близо до Чикаго показва, че частицата, за която се предполага, че е дала маса на всички останали частици, съществува около маса от 125 гигаелектронволта.
Новите данни обаче не са достатъчно статистически убедителни, за да бъде оповестено истинско откритие. Две десетилетия "Теватрон" беше водещият ускорител на частици в света, но беше затворен през 2011 г., след като преговорите за финансирането му се провалиха, припомня Би Би Си.
Въпреки това, подобно на останалите ускорители, "Теватрон" предостави на учените купища данни за анализ. Най-новите от тях намекват за съществуването на загадъчната частица с приблизителна маса между 115 и 135 гигаелектронволта. Резултатът отговаря на статистическа сигурност от "2,2 сигма".
За да бъде оповестено откритие, статистическата сигурност трябва да е "5 сигма". Това, което прави новите данни "вълнуващи", е, че въпреки напълно различен подход, с помощта на Големия адронен колайдер на ЦЕРН, продължил щафетата в търсенето на Хигс бозона, в края на декември миналата година бяха отчетени подобни резултати.
Големият адронен колайдер на ЦЕРН сблъсква протони, а в "Теватрон" бяха наблюдавани сблъсъци на протони и антипротони.
При експериментите и в двата ускорителя търсенето на Хигс бозона се базира върху наблюдения на разпада на високоенергийните частици. Постижението на учените от САЩ е представено на годишна конференция по физика в Ла Тюил, Италия. В края на 2012 г. специалистите ще разполагат с по-голямо количество данни от Големия адронен колайдер, което ще им даде по-солидна възможност да потвърдят или изключат съществуването на "божествената частица".
Митичният Хигс бозон носи името на британския физик Питър Хигс. През 1964 г. ученият пръв предполага за съществуването на частицата, за която се смята, че е придала маса на Вселената след Големия взрив преди 13,7 милиарда години и е направила възможни образуването на звездите и планетите и появата на живот.
