Блокирането на гарантираните влогове във фалиралата КТБ месеци наред, без притежателите им да могат да ги изтеглят, е било незаконно. БНБ не е приложила евродирективата за гарантираните депозити, според която защитените пари е трябвало да бъдат изплатени в рамките на 5 работни дни след затварянето на банката.
С това решение излезе Съдът на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд - Варна от гражданина Николай Кантарев. Той е имал влог в КТБ и сега претендира да бъде обезщетен с размера на дължимите наказателни лихви за четирите месеца забава, пише в. "Сега".
КТБ бе затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка ѝ наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата, БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити - тези до 196 000 лв., започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката.
Изплащането обаче започна много по-късно - чак в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства. Впоследствие законът за гарантиране на влоговете беше променен и съобразен с евродирективата. Според нея срокът за изплащане на защитените депозити може да бъде удължен най-много до10 работни дни, което означава, че през лятото на 2014 г. вложителите трябваше да си получат парите най-късно до средата на юли. На практика това се случи с повече от четири месеца закъснение.
Сега Варненският съд трябва да прецени дали БНБ е имала противоправно поведение и дали умишлено е причинила вреди на депозантите или не, смята Съдът на ЕС. При всички положения съдиите в Люксембург са категорични, че оправданието на БНБ, че Фондът за гарантиране на влоговете не е разполагал с достатъчно средства, за да плати влоговете, е абсолютно нерелевантно.
Решението на съда в Люксембург идва след запитване от Варненския съд. То дава реални шансове не само на Кантарев да спечели делото си, но и на стотици вложители с гарантирани влогове да търсят правата си за пропуснати ползи. Вложителите, които тепърва смятат да претендират единствено за лихвите за забавено плащане, обаче са изпуснали тригодишната давност, изтекла през юни тази година. "Те могат да водят дела за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Има хипотези, при които хора са пропуснали да се лекуват или да лекуват свои близки, или пък са пропуснали важни сделки, като са разчитали на парите от гарантирания влог. Тези искове са с 5-годишна давност и все още може да бъдат водени", обясни Михаил Екимджиев, адвокат по делото на Николай Кантарев.
Според адвокат Екимджиев е малко вероятно да има масово завеждане на дела, въпреки че потърпевшите вложители на КТБ са близо 250 000. "Класическият случай, при който може да се търси обезщетение под формата на лихви, е с изтекла давност, а не са толкова много хората, които имат доказуеми други претенции, свързани със здравословни проблеми, сделки и пр.", смята адвокатът.
Според него обаче решението на съда в Люксембург ще има и други важни последици. То ще стимулира българския законодател и върховните съдилища да създадат по-ясни процедурни правила при водене на подобни дела. Държавата е длъжна да създаде такъв ред, но до момента не го е направила и има едно лутане в практиката на нашите съдилища, което създава много пречки, не само свързани с казуса КТБ, а по принцип", смята Екимджиев. Случаят с Николай Кантарев няма да е първото спечелено дело срещу БНБ по казуса КТБ. Вече има няколко спечелени на първа инстанция дела за обезщетения от лихви за забава, каза още той.
Съдът на ЕС междувременно изрично уточнява, че българските власти нямат право да затрудняват получаването на обезщетение за вреди и да го правят "практически невъзможно" или "прекомерно трудно". Това значи, че съдът може да реши дори да освободи или да облекчи гражданите от съдебна такса, за да водят делата си срещу държавата.
