Доспат и Сливен в задочен спор за песента "Драгиева чешма"

В задочен спор влязоха Доспат и Сливен за авторството на песента „Драгиева чешма“ и нейното местонахождение.

Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега

Още: Шампиони, институции, психолози и общественици дадоха старт на проект „Младите хора – Бъдещето на България – срещу зависимостите“

В центъра на доспатското село Чавдар, до кметството, е построена чешма, наречена „Драгиева“. И тъй като туристическият интерес към нея е голям, кметът на селото Емил Кушев решава да монтира информационна табела на самата чешма с текста на историята й.

Ето я и самата история:

Тя датира от 1934 година, когато командир на граничната застава е капитан Стоян Драгиев - изявен родолюбец и приятел на жителите на село Чавдар, пристигнал от Пловдив. Впечатлен от хората, които зорко бдели на южната граница, Драгиев решава да построи чешма. Тази идея е била прегърната от местното население и с общи усилия се е реализирала. Те носели на гръб и самар камъните, а дюлгерите измайсторили чешма за чудо и приказ. Още тогава хората я нарекли “Драгиевата чешма”.

Още: Схемата в театъра в Смолян: Обвиниха директора, присвоени са над половин милион лева

Още: Вижте листата на ДПС - Доган за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян

Чий е текстът на доспатската „Драгиева чешма“?

Двама граничари от заставата в село Чавдар - Тодор Бекяров (певец) и Ангел Иванов (акордеонист) от Стара Загора измислили текста и музиката. Песента се е понравила на всички и се е предавала от набор на набор. След уволнението си мъжете я отнасяли по родните си места със спомена за суровите дни и нежните чувства. Ето част от текста:

“Ела да видиш ти в тоз прекрасен край, тревата как расте, руйно вино как се лей, кебап се как пече, пъстървата как кълве. От високите скали простора погледни, чашите си напълни и либето си прегърни”.

Днес Драгиевата чешма е включена във всички туристически маршрути в Община Доспат и е гордост за жителите на село Чавдар.

Още: Вижте листата на ГЕРБ-СДС за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян

Още: Вижте листата на ИТН за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян

Най-дългата улица в селото носи името "Драгиева чешма" – същата, на която е самата постройка.

Общото между двете истории е кога е създадена песента – 1934 г. и че е изградена в чест на добър военен - полковник с фамилия Драгиев, или от самия него.

Но ето какво казват за построяването на „Драгиевата чешма“ в Сливен:

Тя се намира в Сливенския балкан по пътя от Карандила за Даулите и връх Българка, между Лясков рът и Прозореца. Минава се и край Меча поляна и Харамията. Само при споменаването на тези названия, сърцето на всеки сливналия трепва от възторг и гордост. Самата чешма е в дълбок дол между вековни буки. Водата е и студена, и сладка. Най-напред изворът се е наричал "Св. Петър". През 1932 година, под командването на полковник Петър Драгиев строителни войски прокарват коларски път от Сливен до Карандила през връх Българка. Драгията бил много добър човек и командир. Като шеф на Трета трудова дружина полагал големи грижи за командния си и войнишки състав. Подчинените му за благодарност построили и каптирали извора в негова чест. Оттогава това място става любимо за природолюбителите и носи името на Драгията. На това дивно кътче от Балкана, където няма никакъв ресторант, а само един заслон, стават най-големите празненства и се запява за пръв път песента "Драгиева чешма".

Как е създадена песента и от кого?

В центъра на Сливен прочутият някога ресторант "Старият бряст" често се посещавал от елита на града. Намирал се е точно срещу хилядолетния стар бряст, обявен от Брюксел за "Дърво на Европа" през 2014-та година. Там се срещнали запаленият природолюбител Георги Гюлмязов и музикантът Димитър Шампион. Гюлмязов прочита стихове, посветени на Драгиевата чешма и на Драгията. От Николай Султанов - скулптор и общественик, добре познаващ историята на града, достига информацията, че стиховете са написани от трудовия фелдфебел Петър Бояджиев, а Гюлмязов ги е дообработил.

Музикантът Шампион, впечатлен от текста, веднага нотирал на салфетка хрумналия му мотив за мелодия. Прибрал се вкъщи и разработил цялата песен. Сливналии са музикален народ - мелодията и текстът им допаднали и така от 1934 година до днес песента става любима и на тях, и на много хора от цялата страна. Салфетката и началният текст са предадени в Държавен архив от семейство Качарови като скъпа реликва заедно с други нотирани песни и лични документи на автора.