Центърът за психично здраве в Смолян е на печалба, но се задъхва от работа. Приходите за миналата година в общинското лечебно дружество са на стойност 576 000 лева, а разходите са с 23 хиляди лева по-малко.
Проблемът в структурата обаче е болезненият недостиг на кадри. В него, освен управителят д-р Анастас Карагяуров, работи само още един психиатър.
„Няма друго заведение в страната, което да е толкова ощетено откъм персонал, но въпреки това ние се справяме“, казва д-р Карагяуров.
35-40 на 10 000 е заболеваемостта от шизофрения. Тоест, всяка година в този регион 35-40 човека се разболяват и част от тях постъпват в психоцентъра, чиято сграда е в кв. Устово на Смолян.
С Центъра за психично здраве освен потърпевшите и техни близки, работят и държавни структури като полиция, съд и прокуратура.
„Те могат да разберат какво ще стане, ако я няма психиатрията в града. Ще стане един генерален хаос“, заяви д-р Карагяуров пред общински съветници от комисията по законност.
Според него решение на проблема има, но то не се състои в това да се пускат обяви от управителя във вестници и сайтове. „Несериозни са тези обещания, които ние бихме могли да направим – че като дадем стипендия и някой завърши, впоследствие едва ли не трябва да го заточим да работи“, смята психиатърът.
Той е категоричен, че държавата официално трябва да покани психиатри с прилични заплати от съседни нам държави, където говорят и разбират български език, като им предложи и добри битови условия.
Д-р Карагяуров апелира също към РЗИ и областния управител, които биха могли да помогнат при контактите си в Македония, Турция, Украйна за намирането на кадри.
„Ние можем да скърпваме донякъде, но нито аз, нито колежката, с която работим, сме в първа младост. Трябва да се мисли за времето напред“, казва той.
По думите му тубдиспансерът в Смолян е бил закрит по същата причина - липса на кадри. Но болните с туберкулоза се поеха отчасти от вътрешно отделение на болницата, част от работата се върши амбулаторно. Детското отделение в областната болница закъса наскоро заради заболявания и пенсиониране на лекари в него, но дежурствата бяха поети от медици в други структури.
Един психично болен човек обаче няма как да бъде лекуван от друг лекар.
