72-годишен смолянчанин е осъден, без да знае, а частен съдебен изпълнител му съобщил, че го грози запор - при това заради неплатено парно на софиянец.
Живеех си нормално и спокойно в Смолян до един ден през ноември месец 2016 г., когато се оказа, че съм длъжник на "Топлофикация" – София и имам запор от частен съдебен изпълнител, разказва Стефан Борисов Иванов.
Пенсията на човека е 250 лева. Добре, че частният съдебен изпълнител се оказал човек. Той му обяснил, че няма да му запорират пенсията, защото е под минималната работна заплата. Но оттогава започнало ходене по мъките.
Мъжът тръгнал по София да проверява за какво става въпрос. Много бързо разбрал, че има техническа грешка - съвпадение в трите имена на длъжника и на смолянчанина. ЕГН-тата им са различни. Софиянецът е 45-ти набор, а смолянчанинът е 48-ми. Но този факт не се приема по никакъв начин от "Топлофикация". И продължават да си искат парите от него.
Стефан Иванов от Смолян никога не е живял на адреса, в който е ползвано парното. Има и доказателства за това, но това няма значение за топлинния оператор.
Първоначалният дълг е 257 лева. Но с всички разноски по инстанциите досега е набъбнал на повече от 1300 лева. Има 55 лв. мораторна лихва, 465 лв. съдебни разноски, 450 лв. хонорар на техния юрисконсулт. Лихва продължава да тече и от 2016 г. насам.
Посъветвали Стефан да провери делото в съда. Делото било вече архивирано, но му го предоставили. От него в някаква степен му се изяснила ситуацията.
"Системата на "Топлофикация" е такава, че имат дежурен юрист. Тя доста арогантно се държа. Казах ѝ, че има някаква грешка, че аз никога не съм живял на адрес ул. "Одрин" 14 в София. И тя казва: "Правилно, ти живееш в кв. „Люлин", 10-ти микрорайон". Казах ѝ, че и това не е вярно, че живея в Смолян. А първият адрес, който видях в документ и даже отидох на място в София (ул. "Одрин"), бил на адвокатката на съименника ми", разказва възрастният мъж.
Чудейки се какво да прави, пращал жалби в КЕВР, в Комисията за закрила на потребителите. Жалвал се и на омбудсмана, но останал разочарован. "След 6-7 месеца получавам писмо, че не се занимават с влезли в сила дела. А аз очаквах някакъв съвет да ми даде. Пуснах жалба и до "Топлофикация". Имам отговор, но той не беше към мен, а към ЧСИ. Аз вече като личност, нуждаеща се от отношение, не съществувам, а съм само човекът, който трябва да даде парите. Пише, че имало срокове, а не съм се обадил. А как да се обадя, като не знам, че ме съдят. Те съдят един човек, а изпращат задължението на друг", казва Стефан.
Всъщност от 2004 до 2011 година Стефан Иванов от Смолян е живял в София, но на бул. "Сливница" и бул. "Г. М. Димитров". В онзи период пък Стефан Иванов от 10-ти микрорайон на "Люлин" продава жилището си. От 2011 г. започва да се трупа дългът в апартамента му. Напълно възможно е накрая да се окаже, че нито един от двамата Стефановци не е длъжник на "Топлофикация".
Проверка в документите на Стефан от Смолян показва, че има едно възражение, подадено от софийския Стефан. Явно все пак съдебното дело се е водило срещу него, защото той е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. Подписал е и декларация, че ако напусне града, ще се обажда. Към онзи момент партидата е на него, и името, и адресът – всичко е на един човек. После обаче – някъде към 2013-та година, от "Топлофикация" поправили нещата.
След поредица от прошения до топлинното дружество му изпращат писмо, в което пише накратко, че той е виновен, той трябва да плати, че има партида, която му е издадена служебно. Смолянчанинът се сдобива през 2013 година с партида, която съответства не само на неговото име, но вече и на неговото ЕГН. Дотогава този елемент липсва.
"Аз не знам да има такъв закон, според който да ми издадат служебно партида, да ми сключат договор, за който аз нищо не знам. От един период насам в документите и ЕГН-то вече е мое, и партида имам моя", обяснява смолянчанинът.
Според него, всичко с партидата е станало в "Топлофикация". "Когато този дълг трябва да се даде на ЧСИ, възниква необходимост от ЕГН и те си го набавят измежду 30-те с това име в България. Явно са влезли в системата на ЕСГРАОН и са си взели моето ЕГН. Оказа се, че 30 души в България сме с еднакви три имена. И аз съм "късметлията". Значи, няма да ми се падне от тотото да взема пари, а да давам", смее се въпреки всичко той.
Ходил и при топлинния счетоводител "Техем" за справка, питал служителката на неговото ЕГН какъв дълг има. А тя му казва: "Не си ти, тук има Стефан Борисов Иванов с ЕГН 4505…, но той е до февруари месец 2011 г. А задължението е от август същата година до края на 2012 г. И партидата се води на друго лице. Аз съм му записала името, но няма да го кажа, защото се води разследване. А "Техем" не са страна по договора", разказва изстрадалият възрастен мъж.
"Човекът с моето име е подписал едно възражение, че не е той длъжник. И вероятно е прав, защото той към онзи момент не е собственик на жилището, нито партидата е на негово име. Но за мен няма даже капка съмнение дали този дълг е мой. В същото време нямам никакво отношение към греховете и неволите на "Топлофикация", е категоричен мъжът. Той е съгласен, че „Топлофикация“ трябва да си вземе парите, но трябва да е по честен начин.
А случилото се на Стефан Иванов от Смолян трудно се побира в ума на хората. Досега той вече е изхарчил 1000 лева по пътувания и разправии с разни инстанции в столицата. Казва, че когато през 2016-та година му донесли известието за запор, щял да припадне. Отдъхнал едва когато разбрал от сътрудничката на ЧСИ-то, че няма да му спрат пенсията, тъй като е много малка.
Трябва да се откажа да се учудвам на абсурдите, а да ги приемам и да живея с тях, е в момента философията на Стефан. Той е завел дело срещу „Топлофикация“ и е убеден, че ще го спечели, защото е правата страна.
Стефан даже не е роден в Смолян, дошъл е в родопския град през 1974 г. като зам.-директор на прочутата фирма „Родопска тъкан“. По образование е инженер-химик текстилец, специалност „Облагородяване на естествените влакна“ от ВХТИ - София. С негово нововъведение, за което никой не знае досега, е, че боята от родопските одеяла спряла да пада.
"Намерих реактивни багрила, които правят химическа реакция с вълната, а химическите връзки са от най-силните връзки при съединенията. Не можеш да свалиш боята, каквото и да правиш. Тогава яркостта на цветовете стана с един нюанс по-слаба. Беше фантазия", спомня си той.
