Леонардо Ди Каприо ще изиграе викингски крал. Актьорът от "Великият Гетсби" ще се превъплъти в образа на завоевателя от 11-ти век Харалд Хардрад, смятан от историците за последния велик викингски крал и прославен в сагите като "разорителя на българите".
Лентата ще бъде режисирана от Марк Смит. Уорнър Брос е закупил проекта, а Ди Каприо ще бъде и негов продуцент наред с Дженифър Дейвисън Килоран. Лентата, която ще се нарича "Крал Харалд" е замислена в стила на "Смело сърце".
Харалд управлявал Норвегия 20 години, но безмилостният му стремеж към власт довел до прогонването му в Русия, откъдето той в крайна сметка се завърнал триумфално. Ди Каприо, който е почитател на историята, е очарован от викингите и преди време искаше да играе във филм за викингските завоеватели. Негов режисьор трябваше да бъде Мел Гибсън, но той така и не достигна до големия екран.
Кой е Харалд Хардрад и какво го свързва с България
Харалд Сигурдсон е роден през 1015. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал Улаф II. Харалд участва в битката срещу Кнут Велики при Стиклеста през 1030, когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През 1031 те пристигат в Киевска Рус и постъпват на служба при великия княз Ярослав Мъдри, пише БГНЕС.
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за Константинопол, където са наети от императора. На византийска служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения. Те участват във войната с арабите в Сицилия.
При войната срещу цар Петър Делян, който вдига българите на бунт срещу Византия /1040-1041/, норманите имат решаващ принос в ключовата битка при Острово, a старата Самуилова столица Преспа е съсипана от северните варвари. Те са командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столица Осло викингът Харалд Хардрад, величан в сагитe като "разорител на българите".
Малко по-късно той се завръща в Киев, където се жени за Елисавета Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри. През 1045 Харолд вече е в Норвегия, където е признат за съвладетел. През следващите 16 години той води кампании за завладяването на Дания, а през 1066 предявява претенции и към престола на Англия. Въпреки първоначалните си успехи "разорителят на българите" е разбит от англичаните при битката при Стамфорд Бридж, където намира своя смърт.
