Христо Петков е един от най-запомнящите се съвременни български актьори. През годините той изгради различни и любими на зрителите образи, както в телевизията и киното, така и на театралната сцена.
"Смирен" е най-новият филм с Христо Петков в главната роля, чиято премиера бе в началото на месец февруари. Продукцията е дебют в игралното кино за документалиста Светослав Драганов и разказва за Васил - 40-годишен режисьор на документални филми, който влага цялата си енергия в това, което снима, оставяйки на заден план семейството си и дори себе си. След официалната премиера на "Смирен" екипът на филма организира кино обиколка из страната със специални срещи с екипа и прожекции. Последва турне и в САЩ.
Поговорихме си с Христо Петков, който в момента участва в едно от най-гледаните предавания в българския ефир - "Като две капки вода", за да разберем малко повече за ролята му в "Смирен", ролите му в "Капките" и най-важната роля в живота му - тази на баща.
-------------------------------------------------------------------------------
Кино, театър, телевизия – навсякъде, където те гледаме, изглеждаш непоклатим. Трудно ли ти е да си толкова активен? Какво ти коства екстремната ангажираност и какво ти дава?
Както и да изглежда отстрани, нещата изобщо не са толкова непоклатими. Напротив. Всичко, което правя… независимо дали става въпрос за кино, театър или телевизия, е съпътствано от безброй съмнения. Това може би невинаги си личи, но е самата истина. И тук не става въпрос за нарцисизъм. Има една пиеса, в която играех едно време и в нея се казваше: "Най-грозната горгона е самозабравилият се творец, който си е самодостатъчен и няма нужда от нищо освен себе си". Мисля, че за да си верен в това, което правиш, трябва можеш да си задаваш правилните въпроси… дори и да не си сигурен в отговорите.
Ролята ти във филма "Смирен" е нетипична спрямо повечето ти превъплъщения, от които те познават зрителите. По-трудно или по-лесно ти беше да изиграеш този персонаж, точно защото е по-различен?
За мен е важно ролята да е интересна, да има какво да правя с нея, около какво да фантазирам и какви асоциации ми предлага. Ролята на Васил - режисьор, който се интересува повече от живота на другите, отколкото от собствения си, предлага много възможности. Никога не е лесно да влезеш в определена роля, но много зависи от режисьора и целия състав или по скоро екип на филма. Защото освен партньорите ти пред камерата, има и много други звена, които са пряко свързани с ролята. Отношението на оператора, костюмографа, звук… всичко това е екипна работа и в този филм нещата много добре си паснаха. Всички знаехме какво и защо го правим.
В този ред на мисли как протекоха снимките на "Смирен"?
Да, за това именно ставаше въпрос. Снимките бяха удоволствие благодарение на начина на снимане на Светльо и отношението на Катя Тричкова, която е копродуцент на филма. Атмосферата беше творческа. Това е много важно! Да не се чувстваш като брънка от машина за кадри, а да знаеш, че си креативна част от проект, който е важен за всички участващи. Филмът беше заснет от хора, отдадени на историята и смятам, че това си личи.
Актьорският екип във филма е съставен от професионалисти и изпълнители, които не са с актьорска професия. Лесно ли се работи в подобна "смесена" атмосфера?
Учудващо лесно. Даже в известен смисъл е по-интересно да си партнираш с хора, които не са толкова обръгнали, защото не знаеш какво да очакваш. Светльо беше избрал двама от любимите си режисьори да играят във филма - Здравко Драгнев, който играе баща ми, и Детелин Бенчев. И двамата бяха много наясно какво трябва да се случи в дадена сцена и да си партнирам с тях беше удоволствие. Атанас Бачорски, който играе монаха, няма никакъв опит в киното, но присъствието му беше толкова автентично и неподправено и въобще не се притесняваше, че участва в сцени с Мария Статулова и Борис Луканов, които са с тонове опит в киното. Даже мисля, че аз бях по-притеснен от него.
В момента си част от шоуто за имитации "Като две капки вода" и се справяш страхотно. Кое ти е най-трудното при подготовката на образите?
Няма лесно в "Капките". Имаш малко време за подготовка. Текст, поведение, изпяване, интерпретация, танци… костюм, грим… много неща, които репетираш, пробваш, фантазираш. Екипът от педагози е чудесен, но те могат да ти помогнат до един определен момент… накрая влизаш в асансьора, прожекторите светват и си сам.
Приемам участието си във формата като предизвикателство към самия себе си. Нямам илюзии, че съм страхотен певец или имитатор, но имам афинитет към музиката и предаването ме хвърля извън зоната ми на комфорт. Това е натоварващо, но в същото време ми дава шанс да изследвам и усъвършенствам себе си в непозната за мен територия.
Кой изпълнител би искал да имитираш до края на предаването? А в образа на кого в никакъв случай не искаш да влизаш?
Нямам претенции. Каквото и да ми се падне, знам, че няма да е лесно. В крайна сметка това е шоу и въпросът е да пробваш... да се замъчиш малко, да преминеш през трудностите и ако можеш, да изпиташ удоволствие от опита. Ако станеш за резил… поне си опитал. Няма нищо лошо, ако се провалиш. Важното е, че си положил усилия и си научил нещо ново.
Повечето хора си мислят, че актьорите сте "оперирани" от чувство за притеснение и по всяко време и във всяка роля се чувствате добре. Случвало ли ти се е някой персонаж, който играеш, да не ти е на сърце, да не чувстваш ролята "своя"? Как се справяш в такива моменти?
Имал съм такива моменти. Мисля, че понякога актьорът няма правилна преценка. Случвало се е да си мисля, че някоя роля не е за мен... скучна ми е или прекалено далечна от мен, но ако имаш добър режисьор, добре написана роля и добри партньори на сцената - всичко е възможно.
А трудна ли е ролята ти на баща или ти носи съвсем различно вдъхновение?
Не бих я нарекъл трудна. Със сигурност е много важна! Най-важната роля в живота на един мъж. Но да не забравяме, че това не е моноспектакъл. Ролята на майката е също толкова важна, че и повече. За това е важно и партньорството. То също изисква усилия и най-вече любов!
И за финал да кажем на зрителите в страната къде и кога могат да гледат "Смирен"?
На 20 април в Ботевград, в кино "Форум" от 18:00 ч., на 21 април в Габрово в кино "Синеленд" от 19:00 ч. и на 26 април в кино "Одеон" в София от 20 часа.
Автор: Неда Ковачева
ОЩЕ: Светослав Овчаров за филма "Герой на нашето време": В главната роля "Хомо Балканикус"
