Видеоигрите имат и положителни страни

Като хоби видеоигрите могат да се ползват с лоша слава, що се отнася до въздействието им върху физическото и психическото ни здраве. Добре известно е, че седенето неподвижно по цял ден не е особено полезно за нас.

Още: X, Y, Z… колко поколения работят под един покрив

Още: Нов тренд в мрежата превръща политици и звезди в анимационни герои

Въпреки това, при умерена употреба, видеоигрите имат и положителни страни. Ново проучване показва, че часовете, прекарани всяка седмица пред екрана в игри, могат да увеличат мозъчната активност и по-специално да повишат когнитивните умения, необходими за вземането на решения - т.е. да възприемаме всичко, което идва през сетивата ни, и да избираме подходяща реакция.

Изследователите, които са автори на проучването, предполагат, че видеоигрите могат да се използват дори като метод за обучение за подобряване на процесите на бързо вземане на решения в мозъка - може би ако тези мозъци са претърпели някакво нервно увреждане.

"Видеоигрите се играят от преобладаващата част от нашите младежи повече от три часа всяка седмица, но благоприятното им въздействие върху способностите за вземане на решения и мозъка не е точно известно. Нашата работа дава някои отговори на този въпрос", казва неврологът Мукеш Дамала от Държавния университет на Джорджия. 

Още: Redmi Note 14 5G: мощен и достъпен смартфон от Xiaomi

Още: Кампания с дигитални аватари спечели две първи места на BAPRA Bright Awards 2025

Функционалният магнитен резонанс (фМРТ) е използван за измерване на невронната активност при 47 участници в колежанска възраст, съставени от 28 души, които редовно играят видеоигри, и 19 души, които не играят. Тези, които играеха, се занимаваха предимно с високоактивни игри в реално време, като стратегии в реално време, стрелби от първо лице или отборни битки в стил "арена".

Доброволците бяха помолени да натискат бутони в зависимост от посоката, в която се движат поредица от точки на дисплея пред тях. Редовните играчи на видеоигри реагирали по-бързо и по-точно, а резултатите от сканирането с ядрено-магнитен резонанс показали, че в някои части на мозъка им се наблюдава и засилена активност.

Тези области включват дясната лингвална гируса, левия таламус и дясната допълнителна двигателна зона - все области на мозъка, за които се смята, че участват в когнитивната обработка и създаването на двигателни реакции на визуални данни.

"Тези резултати показват, че играенето на видеоигри потенциално подобрява няколко от подпроцесите за усещане, възприемане и съпоставяне с действието, за да се подобрят уменията за вземане на решения", пишат в публикувания документ Дамала и неговият колега изследовател, физикът Тим Джордан от Държавния университет на Джорджия, цитиран от БГНЕС.

Още: Първа успешна телепортация в света: Как това ще трансформира живота ни?

Още: За 10 години Vivacom Регионален грант дари над 700 000 лв. за значими проекти от цялата страна

Джордан има личен опит в тази област: на петгодишна възраст, когато едното му око е по-слабо от другото, той участва в проучване, в което е помолен да закрие здравото си око и да играе видеоигри, използвайки само по-слабото си око, за да засили визуалната му обработка.

Тренировката дава резултат и Джордан се превръща от сляп с едното око в зрящ, който може да се справя с лакрос и пейнтбол.

Същият вид обучение може да се използва и за укрепване на сензомоторното вземане на решения.

Въпреки че връзката между видеоигрите и когнитивните способности не е нова, с всяко следващо изследване се доближаваме до разбирането ѝ - и до това да разберем как бихме могли да използваме положителното въздействие на видеоигрите.

"Играта на видеоигри може ефективно да се използва за обучение - например за трениране на ефективността на вземането на решения и за терапевтични интервенции - след като бъдат идентифицирани съответните мозъчни мрежи", казва Дамала.

ОЩЕ: Опасенията от рецесия удрят една от най-големите развлекателни индустрии в света