Проект за Национална стратегия за развитието на изкуствения интелект е разработен от учени от Българската академия на науките (БАН) и привлечени външни експерти, съобщиха от Академията. Целта на разработката е да се подпомогне създаването на стратегически документи за цифрова трансформация на България през следващото десетилетие. Предложеният проект се основава върху документи на Европейската комисия, които разглеждат изкуствения интелект като един от основните двигатели на цифровата трансформация в Европа и значим фактор за осигуряване на конкурентоспособността на европейската икономика и високо качество на живот, уточняват от БАН.
В проекта са очертани специфичните аспекти на европейската визия за създаване на „надежден изкуствен интелект“, в който технологичният напредък да бъде съпроводен от правна и етична рамка за гарантиране на сигурността и правата на потребителите, както и от мерки за събиране на достъпни данни с високо качество, широко разпространение на информация и равен достъп до преимуществата на технологиите на изкуствения интелект, посочват още от Академията.
Представени са основните предпоставки и предизвикателства за развитието на изкуствения интелект у нас за периода 2020 - 2030 г. Дефинирана е целта на Стратегията и са определени основните области на въздействие и специфичните мерки, необходими за постигане на значими резултати.
За първия етап на изпълнение на Стратегията (2021-2023 г.) са предложени приоритетни сектори – научни и научно-приложни изследвания; интелигентно селско стопанство; интелигентно извличане на данни в здравеопазването.
Умното агро стопанство
Изграждане на информационна инфраструктура и изкуствен интелект в киберфизична система за растениевъдството предлагат авторите на стратегията. "Методите и средствата на изкуствения интелект ще отворят пътя за по-задълбочено навлизане на познанията от фундаменталните науки биология, химия, информатика, математика и физика в сектор селско стопанство", категорични са те и предлагат конкретни задачи с национално значение, с визия за следващите 3 години:
Създаване на интелигентна система за управление на информация и знание в растителната защита (РЗ) с оглед ефективност, опазване на околната среда и екологично земеделие в България;
Създаване на система за мониторинг на селскостопански обекти по спътникова информация;
Създаване на информационна платформа за интегриране на научна, техническа, технологична, правна информация и знание относно стратегически за България култури и сортове.
"Вграждането на технологиите на изкуствен интелект ще позволи създаването на комплексни инфраструктури, интегриращи виртуалния и физическия свят и осигуряващи поддръжка на селскостопанските дейности, като например дистанционно управление, ефективно използване и мониторинг на качеството на водните ресурси и почвата; ефективна борба с плевели и вредители, ранно откриване и лекуване на заболявания при растенията и постигане на минимално натоварване на околната среда с препарати за растителна защита (пестициди – хербициди, фунгициди, инсектициди и др.); наблюдение и контрол на растежа на земеделските култури, с цел повишаване на добива и подобряване на вкусовите качества на селскостопанската продукция", се посочва в документа.
Интелигентното извличане на здравни данни
В стратегията се констатира „системна неудовлетвореност на гражданите и медицинския персонал от съществуващата система на здравеопазване и липса на доверие към нейното качество и ефективност“. Отбелязва се, че медицинската информатика, която е високо-ценена професия в Западна Европа, се превръща в неразбрана и поради това непривлекателна област за специализация за младите български информатици, също че липсват компетентни специалисти поради недостатъчно застъпеното преподаване на медицинска и здравна информатика.
“Стратегическите документи за развитие на България през следващото десетилетие планират създаването на Национална здравна информационна система, включваща национална система за електронни здравни записи на гражданите, електронни направления и електронни рецепти. Това ще позволи интегриране на здравните информационни системи и на тази база преодоляване на съществуващата фрагментация помежду им чрез постигане на семантична оперативна съвместимост на системите и технологиите в здравеопазването и осигуряване на национален и трансграничен обмен на здравни данни“, се посочва в документа.
„Интеграцията на системите за електронно здравеопазване в портала на електронното правителство ще позволи лесен достъп на гражданите към данни, свързани със системата на здравеопазване и с техните лични медицински данни. Предлага се създаване и поддържане на Национална точка за достъп, осигуряваща национален и трансграничен сигурен обмен на електронни здравни записи (с медицински и здравни данни от проведените лечения, терапии, изследвания, включително и медицински изображения) и електронни рецепти“, пише още в разработката. В нея се отбелязва, че "тъй като е нереално да се планира създаване на български концептуален ресурс, който да помогне за извличане на данни от записи на български език, трябва да се приспособят средства на изкуствен интелект (ИИ) за извличане на необходими знания от ресурси на английски език.
Предлага се извършване на научно-приложни изследвания в областта на извличане на закономерности от големи колекции данни за български пациенти с цел изграждане на модел за персонализирана профилактика.
При откриване на вероятност за риск от назабелязано или бъдещо заболяване ще бъде възможно изпращане на съобщения до рискови пациенти и техните лекари с цел профилактика, в рамките на интегрирана здравна информационна система. По този начин ще се изследват нови модели в здравните грижи и профилактиката на различни заболявания, базирани на анализ на големи данни със средствата на ИИ, пише още в документа. Посочва се още, че "детайлният автоматичен анализ на лични (анонимизирани) записи на български пациенти ще помогне също за създаване на експертиза, която ще бъде използвана при изграждане на пространство за български данни в областта на здравеопазването като част от Европейското пространство за данни".
Предстои документът да бъде публикуван за обществено обсъждане.
Пълният текст на предложението можете да видите ТУК.
От БАН уточняват, че проектът се основава на Рамката за Национална стратегия за развитието на изкуствения интелект в България, предадена от екипа в Министерски съвет на 1 юли 2019 г., която е достъпна ТУК.
