Професор Димо Зафиров от Института по космически изследвания на БАН работи върху защитна система за дронове, както и върху автономните системи за самоуправление на най-малките изкуствени летателни апарати в света.
В разговор с журналиста Михаил Ванчев, Зафиров посочва, че се занимава с усъвършенстването на дронове за по-дълъг автономен полет. „Едно от предимствата на дроните е, че само чрез едно вкарване на софтуер в автопилота го правиш да има много различно поведение. Например: обучаваш дрон за работа в пустинни условия. Опитът от работата на този дрон се вкарва в управлението на 100 други дрона, които никога не са помирисвали пустиня и те моментално се обучават да работят в такива условия”, обяснява професорът.
По думите му в момента в света няма ефикасна нова универсална защита срещу дронове. Защитата срещу тези летателни апарати се базира на комбинация от известни средства, казва Зафиров. „Като че ли най-традиционното решение е да се изпраща радиосигнал, който да смущава връзката между оператора и безпилотния летателен апарат. Безпилотните летателни апарати обаче все повече стават автономни и не чакат някакъв сигнал от земята, който да ги управлява. Тогава можеш да смутиш видеосигнала, предаван от безпилотния летателен апарат. Но ако дронът идва с цел нападение, тогава този подход със смущенията е неприложим. Другата възможност е да опитаме да смутим сигналите на глобалните системи за позициониране, по които безпилотният летателен апарат се води. Интелигентните дрони обаче имат своя инерциална система и могат да летят известно време, без да получават информация за местоположението си от спътниците в Космоса”, разказва професорът. Той споделя, че в Холандия използват обучени орли за сваляне на дронове, но това действа само при най-бавните коптери.
Според Зафиров да се залага на системата за излъчване на сигнал „свой – чужд”, която се ползва при изтребители например, е доста скъпо.
