В годините на Втората световна война, когато светът воюва, България съзижда културни институции в присъединените земи.
Скопският народен театър е открит тържествено на 3 октомври 1941 г. като втори държавен народен театър на България. Повечето артисти пристигат в Скопие от старите предели. Те са изпратени от българската държава и общественост като носители на българския народностен дух. Много от тях оставят домовете си, за да вложат труд, воля и идеализъм в „този чудно романтичен град на Вардара“. От сцената прозвучава литературната реч на родната пиеса.
През своите три театрални сезона Скопският народен театър съсредоточава духовния живот на българите във Вардарска Македония. Около театъра се случват всички по-важни културни и обществени начинания. Наред с богатия театрален репертоар са организирани литературно-художествени вечери, утра, сказки, четения, концерти, изложби, тържества, предавания по Радио Скопие. Заедно с артистите от театъра в тях вземат участие и гостуващи артисти от Народния театър в София, певци и музиканти от Софийската опера, видни учени, писатели и общественици.
Зад всяко голямо дело стои един човек. „Винаги усмихнат, възторжен и някак детски наивен“, директорът на Скопския народен театър Стоил Стоилов раздава себе си. „Трябва да се види само едно представление, трябва да се срещнете само за час-два с театралните дейци, за да се убедите с какъв възторг се работи. Но ако имате възможност да говорите с директора на театъра, енергичният и културен театрал г. Стоилов, ще разберете веднага на какво се дължи успехът и подемът на Скопския театър – в него е вложено едно голямо сърце, едно истинско въодушевление е легнало в основата на това дело, пламъкът на една душа стопля и артисти и публика“ – пише Петър Динеков в началото на 40-те години.
С възторг преминават и трите турнета на Скопския народен театър из Македония. Артистите били посрещани тържествено и канени като скъпи гости. Билетите за представленията били разпродавани мигновено. Местата не стигали. Салоните „се огъвали“, препълнени. Зрителите ръкопляскали, плачели, акламирали, викали „Ура!“. Зад отворените прозорци се вълнували и насъбрали се хора навън. А в Охрид представленията били изнесени на открито.
Публиката се стичала, носейки маси и столове от домовете си. Децата гледали, накацали като птици по околните дървета... (Горянски, П. Стоил Стоилов // В. „Свободен народ“, бр. 233, 20.10.1945 г.; Горянски, П. Една година Скопски народен театър. Скопие, 1942 г.; Любенова-Бакалова, М. Скопският народен театър 1941 – 1944 г. // Македонски преглед, 2007, 2, с. 73 – 96.)
Видеото представя едно рядко книжно издание – Календар на Скопския народен театър за 1943 г. В него има снимки на: Стоил Стоилов, Петър Горянски, Стефан Сърчаджиев, Петко Атанасов, Сия Москова, Георги Громов, Цвета Иванова, Никола Попов, Пенка Василева, Георги Попов, Веселана Манафова, Щилян Попов, Вера Константинова, Георги Георгиев, Милка Атанасова – Ерато, Стефан Кортенски, Райна Колева, Енчо Тагаров, Евгения Громова, Любен Попов, Емилия Щ. Попова, Идеал Петров, Боянка Донева, Любен Калинов, Розка И. Петрова, Тодор Николов (Тодорче Николовски), Катя Кожухарова, Иван Бакалов, Александра Тагарова, Юрдан Минков, Павлина Попова, Петър Пърличков (Петре Прличко), Теофана Калинова, Димитър Кьостаров (Димитар Ќостаров), Стефан Петров, Цена Иванова, Светослав Атанасов, Дана П. Атанасова, Васил Бакърджиев, Лира Олянова, Димитър Енгьозов, Дако Даковски, Фелисита Москова Радова, Крум Стоянов (Крум Стоjанов), В. Маркова, Владимир Мисин, Тома Владимиров (Томо Владимирски), Илия Минев, Иван Йонов, Ц. Цанков, Марчо Маджаров, Димитър Абаджиев, Славчо Котларов, Димитър Коцев и Никола Кожухаров.
Видеоклипът с изложбата съдържа архивни документи, съхранявани в Държавен архив – София.
Музика и изпълнение: ИСИХИЯ
Продуцент на звукозаписа: Arsis
