31 май. Финалът на месеца, влизането на лятото. От днес, 1 юни, билетът за градски транспорт в София поскъпва с 60% без никакво основание или смислен повод. За сметка на това на над 4 хиляди души им е през оная работа и буквално си го местят от единия крачол в другия. Защото за тях има други билети. На тях има няколко лога и надписи, като най-важните крещят печатно "Slayer" и "Anthrax". Две имена от голямата четворка на американския траш отново ще ударят заедно в София, както на онзи паметен лайв преди 6 години, излязъл и на DVD.
Slayer са не просто банда - те са религия, институция, любима банда на много метъли и име, което се крещи на всеки концерт, независимо дали е клубно шоу на местна банда, метъл вечеринка на открито или събитие от различен характер. Slayer са накарали 4 хиляди човека да забравят всичко и всички и една иначе тъпа вторник вечер да се превърне в тяхната вечер. Но да караме хронологично.
Първо идва съобщението, че концертът ще започне не в 20:00, а в 19:40. Обявено в деня на концерта. Само във Facebook страницата на организаторите от София Мюзик Ентърпрайсиз. Даже в събитието не си бяха направили труда да обявят. Браво! Ние сме лесни, ама хората, които пътуват от други градове за лайва? Нейсе. Няколкостотин души изпускат част от сета на Anthrax. Ние не. Дори американците са основна причина да сме тук тази вечер.
Сетът им е недостатъчен за феновете, а звукът осезаемо кофти. Залата кънти лошо, назад не се чуват барабаните, напред пък се чуват основно те. Какво да се прави, рисковете на живото изпълнение. Бандата свири 55 минути. 2-3 нови песни ("Evil Twin", "Fight 'em Till You Can't" и "Breathing Lightning") и 5 осемдесетарски класики, включително кавърите "Got the Time" и "Antisocial". Прави впечатление Джоуи Беладона, който пее повече като хеви метъл, а не като траш певец - с вибрато и патос подходящи за Iron Maiden. Не, че е гадно, де. Някак обаче изпълнението на Anthrax е бездушно, въпреки позите, скачането и куфеенето по сцената. Иначе бандата е машинка - безупречни в свирня, поведение и изпълнение. Завървшват с "Medusa" и обещават да се видим догодина. Дано за самостоятелно тяхно, само тяхно шоу!
А между двете банди има и друго шоу - във фоайето е организиран конкурс по въздушна китара, журиран от пичове от Rawk'n'Roll и воден от Шута (познаваш го от хардкор и пънк бригадите Vendetta и Piranha). Ентусиасти опъват невидими струни, куфеят и се борят за награди с мърч на Slayer и Anthrax. Купон да става.
Няма група Slayer. Има група SLAAAYEEEEERRRRRghhhh! Питай всеки техен фен и очаквай да ти изреве името в лицето така, че веждите ти да се сключат на тила. Повече от четири хиляди души са дошли да се поцепят на една от най-легендарните метъл банди. И го правят. Въпреки че на сцената бандата е 2/4 от класическия си състав, като Гари Холт остана за постоянно на мястото на починалия Джеф Ханеман, а Пол Бостаф отново е зад барабаните вместо Дейв Ломбардо, както беше преди 20 години. Иначе бандата е в жестока форма. Звукът за Slayer вече е надупен подобаващо, чува се по-силно и по-добре, а те... ами, те секат тикви с рифове, пилежи и ритъм. И крясъците на Том Арая. Може да е остарял, с бяла брада като чилийски траш вариант на Дядо Коледа, но чичо Том вика като пиян овчар от баира. Жестоко е.
Отпочват ни с "Repentless", после ни разхождат напред-назад из дискографията си с парчета от различни декади - на "Disciple" крещим, че Бог ни мрази всички, после мрем от меча, вием на "War Ensemble" и куфеем на "You Against You". А финалът на 90-минутния им сет... чакай, чакай. Какъв финал? Последният половин час е тотално клане... пардон, кланье, с любимости, на които вием и куфеем от деца. "Seasons in the Abyss", "Hell Awaits", "Dead Skin Mask", "Raining Blood" и десертът с "Angel of Death" - все имена, от които всеки уважаващ себе си и музиката метъляга настръхва и изпада в състояние на поклащане на главата от кръста. Въпреки изтощащаващата жега в отвратителното за концерти място, въпреки че минералната вода свършва, бирата е гадна, пуканките са студени, а колата е топла. Въпреки цените на мърча (тениска на Slayer за 60 кинта добре ли е?). Slayer са велики и сме им фенове до гроб.
Текст: Ивайло Александров
Снимки: Цветелин Кръстев
