Изключителният успех на книгата "Дяволът носи Прада", а след това и на едноименния филм със сигурност е една от причините за създаването на мюзикъл, който ще дебютира в театър "Доминиън", Уест Енд, Лондон, на първи декември. Музиката е на Елтън Джон, а хореографията – на трикратния носител на награда "Тони" Джери Мичъл.
В ролята на кошмарната Миранда Пристли – властна модна редакторка на измисленото модно списание "Рънауей", влиза самата Ванеса Уилямс. Уилямс е известна с участията си в сериали като "Грозната Бети" (отново посветено на темата за токсичната среда на модните медии) и "Отчаяни съпруги", но освен това има и множество награди в амплоато си на певица. В ролята на Анди публиката ще може да види и чуе Джорджи Бъкланд. Бъкланд, подобно на героинята си, прави дебют на сцената в Уест Енд.
Още: От лъскава певица до звезда на "Бродуей": Възходът на Никол Шерцингер (ВИДЕО)
Историята на "Дяволът носи Прада"
Преди двайсет и пет години Лорън Уайзбъргър, която мечтае да пише, започва работа като асистентка на главната редакторка на сп. "Vogue" Ана Уинтур. Годината е 1999 г. и "Ана нямаше компютър", споделя по-късно Уайзбъргър, цитирана от "The Guardian". Асистентите имат задачата да разнасят компютрите на най-прочутия моден редактор в света, известна и до днес като законодателка в модата.
Двайсет и пет години по-късно светът, описан в романа "Дяволът носи Прада", направил Уайзбъргър звезда на литературния небосклон в полето на бестселърите, изглежда почти романтично. Токсичната среда, довела до постоянен, денонощен стрес у начинаещата асистентка, се е променила до неузнаваемост. Списанията, и не само модните, днес са пометени от онлайн медиите, а "високите и изумително изглеждащи хора", работещи по страниците за мода, са заменени от много по-разнообразен тип инфлуенсъри в света на дигиталното.
Още: Робърт Земекис иска да направи мюзикъл по "Завръщане в бъдещето"
Част от актьорския състав на филма "Дяволът носи Прада" на премиерата през 2006 г., снимка: Getty Images
Уайзбъргър споделя, че реакциите, последвали публикуването на романа ѝ, в крайна сметка са я оставили травмирана. "Жени с власт, журналисти, които уважавах, се почувстваха засегнати", казва тя пред "The Guardian". Ана Уинтур все още не ѝ говори. "Целият този шум беше страхотен за книгата, но ако знаех какво ще стане, не бих я написала." Всъщност Уайзбъргър никога не е планирала подобен роман, докато е разнасяла кафе в редакцията на "Vogue". След напускането си се записва в курс по творческо писане – но другите курсисти, за разлика от нея, искат да пишат за "сериозни неща" като проблеми с дрогата и разводи. Уайзбъргър прибягва до разнищване на проблемите и атмосферата в последната си постоянна работа от безпомощност: "Нямах какво да споделя, освен този откачен опит".
За разлика от самата авторка издателят на романа и читателите не се фокусират толкова върху емоциите, завладели една неумела асистентка в голяма компания, а възприемат книгата като повдигане на завесата към "кухнята" на модата и големите марки. Днес, независимо от преформатирането на модните медии и работата в тях, историята на Уайзбъргър продължава да бъде интересна и вълнуваща. В крайна сметка "Дяволът носи Прада" разкрива истината за творческия процес в рамките на индустрията, пише БТА.
Още: Филмът "Дяволът носи Прада" ще има продължение
