Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

10 велики театрални реплики за Деня на театъра

27 март 2018, 13:01 часа • 7900 прочитания

27 март е международния ден на театъра - по този повод публикуваме 10 от най-великите реплики в драматургията - както българска, така и световна. 

1. НИНА: Ако някога ти потрябва животът ми, ела и го вземи.

„Чайка“, Антон Чехов 

2. Модно е това, което носим самите ние. Не е модно онова, което носят другите.

"Идеалният мъж", Оскар Уайлд

3. ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ:

На кого се смеете? На себе си се смеете!

"Ревизор", Гогол

4. СТРАНДЖАТА: Ама, братя, няма що да жалим. Ако ние сме скитници и голтаци, в България нашите бедни братя са хиляди пъти по-зле. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, отечеството все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови; аз, със старите си кости, пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в битката и да викна: свобода или смърт! — па тогава да ми вземе господ душата.

 "Хъшове", Иван Вазов

5. Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“

 пълзи от ден на ден с крачета ситни,

 дорде изгризе сетната частица

на срока ни. А всички наши „вчера“

са светели по пътя на глупци

към мухъла на гроба. Фу, угасвай,

свещице кратка! Тоз живот е само

една нещастна движеща се сянка,

актьор бездарен, който се явява,

измъчва и изпъчва своя час

на сцената и след това изчезва.

История, разказана от луд,

със много шум и бяс, в която няма

ни капка смисъл…

"Макбет", Шекспир

 

6. Иван Антонов. Може би не ни е чул. От радиоточката. (Високо.) Защо не спрете радиоточката?

Чиновника (бавно поклаща глава): Не може.

Иван Антонов: Как не може?

Чиновника: Спира се централно.

Жоро: Как централно?

Чиновника: Като парното.

Иван Антонов: И цял ден свири?

Чиновника: Тя свири от 1955 година.

Евгени: Непрекъснато?

Чиновника: Непрекъснато.

Иван Антонов: Но не ви ли пречи?

Чиновника: С всичко се свиква.

Иван Антонов: Вижте, ние искаме да стигнем на седмия етаж.

Чиновника: Чух.

Иван Антонов: По стълбите не може, те са зазидани, сигурно има някакъв друг начин. Бихте ли ни казали как да стигнем?

Чиновника: Не знам.

Иван Антонов: Как не знаете? Нали работите тука?

Чиновника: От 1960-а.

Жоро: Но вие как ходите?

Чиновника: Никога не съм ходил на седмия етаж.

Иван Антонов: Ама как, никога ли не ви се е искало да отидете… да видите… не са ли ви викали… по служба?

Чиновника (клати глава): Не.

Иван Антонов: Петнайсет години?!?

Чиновника: И седем месеца.

Иван Антонов: Но хората отидоха на Луната. Ще отидат и на Марс.

Чиновника: Чувах. Луди хора.

"Сако от велур", Станислав Стратиев


7. СТАРШИЯТ: Ако всичкото простолюдие се емне да хвърчи по облаците, кой тогава ще оре и копае в тази държава, кой ще гледа добитъка, кой ще жъне житото?

ДАСКАЛ КИРО: Пак простолюдието, господин старши! То затова е създадено, да работи с мускули! Но понякога и въображението му работи. Въображението му е единствената привилегия, господин старши! То е и бедата му. Мигър един умен и образован човек ще седне да измисля всякакви небивалици и да ги разселва тука по Балканите? Това само простолюдието го върши, кой го знае къде се скита неговото въображение, та ето тук туря една гола самодива в реката, горе пуска змей по небето и не му стига змея ами и пламък пуска от устата му. Като стои простолюдието подпряно на гегата си и гледа как се сгромолясват облаците над главата му, праща Крали Марко да разсича облаците, три синджира роби да освобождава и все така подпрян на гегата си, разположено посред своите кози, търкаля въображението си из доловете, прегазва вещици и зли сили, влиза в единоборство с тъмни стихии и с простотията си въобразява, че всичко е във властта му и че всичко е подчинено на него. Беден е тоя Олимп, господин старши, бедни са тия балкански богове, но нали знаете, че сиромах човек и на магаре язди… Махали, колиби, колибарски селища, дивотия. Какво може да роди тая дивотия, освен дивотии! И ако в невежеството си тоя народ съзре скитащ балон, първата му работа е да го погне, да го хване яко за опашката и ако се случи може и да покръжи с него над мизерните си Аврамови махали, без да се замисля, че с това ще събуди подозрението на държавата и ще заслужи по десет камшика. Умният и образован човек никога не ще се юрне да гони скитащи балони, а още по-малко ще полети той с непознат балон в небето. Умният и образован човек може само да се усмихне снизходително и да каже още по-снизходително: „Гледай го ти, пустото му простолюдие, какви ги измисля!“

"Опит за летене", Йордан Радичков


8. ВЛАДИМИР: Спал ли съм, докато другите са страдали? Спя ли сега? Утре, когато ще си мисля, че съм се събудил, какво ще кажа за този ден? Че заедно с моя приятел Естрагон, на това място, до тъмно съм чакал Годо? Че Поцо е дошъл заедно със своя носач и че е разговарял с нас? Без съмнение. Но какво вярно ще има във всичко това? Той няма да знае нищо. Ще разказва за ритниците, които е получил, и аз ще му дам морков. Майките ни, клекнали над гроба, трудно раждат. От дъното на ямата гробарят замислено поставя щипците си. Толкова ни е времето за стареене. Въздухът е пълен с нашите крясъци. Но навикът е голям заглушител. И мен някой ме гледа и ми казва: той спи, той не знае, нека спи. Не мога да продължа. За какво говорех?

"В очакване на Годо", Самюъл Бекет

 

9. ТАРТЮФ:

Аз мога да смиря душата ви страхлива

и знам изкуство аз, що съвестта приспива.

Небето смята грях това и онова,

но с него можем ний излезе наглава.

При нужда има днес една наука блага,

що късите юзди на съвестта разтяга

и стореното зло умее да измие

с оная чиста цел, що имали сме ние.

Ще ви науча аз, госпожо, и на двете —

тръгнете само вий и мен се облегнете,

смирете моя плам и нямайте вий страх —

за всичко аз един поемам всеки грях.

"Тартюф", Молиер

 

10. "Трябва ти свиня, за да ти покаже къде са трюфелите"

"Кой се страхува от Вирджиния Улф", Едуард Олби

Actualno.com
Actualno.com Отговорен редактор
Новините днес