Приятел в нужда се познава, но ако приятелят ти се казва Путин, дано не изпадаш в нужда.
Тъй сме я наредили геополитическата карта на света, че в общия случай малките се съобразяват с големите и понякога търсят покровителството им, за да оцеляват и евентуално да се развиват.
Помощта от големите геополитически батковци винаги е нож с две остриета - батковците обикновено предлагат големи пакети с помощ, които включват всякакъв вид подкрепа, включително демографска. Както казваше другарят Тодор Живков в един скеч:
Още: Подпийчмънт и предизборна умора от Украйна
- Тука до реката ще ви направим едно училище!
- Ама ние нямаме толкова деца, другарю Живков…
- И деца ще ви направим бе, другари!
“И деца ще ви направим” на езика на геополитиката се превежда като: “и на вас ще ви е… майката”.
Още: 10 начина да ни пуснат в Шенген
Малката Армения например е древна държава, по-древна дори от България, но през вековете е била ту под крилото на Персия/Иран, ту под турски ятаган, ту под руското знаме. При това геополитическо статукво обаче проблемите на покровителя винаги водят и до проблеми на покровителствения.
Между Армения и Азербайджан има един регион, който всички сте чували по новините - населеният (доскоро) предимно с арменци Нагорни Карабах.
Случаят с Нагорни Карабах е доволно заплетена историческа главоблъсканица, в която последните сто и нещо години арбитър беше руската държава.
В края на Първата световна война при разпадането на Руската империя започва и Армено-азерската война от 1918-20. Тогава, както и сега, Азербайджан разчита на най-близкия си съюзник Турция.
Още: Черепина
Когато болшевиките овладяват голямата държава и създават СССР, Нагорни Карабах първо е част от Арменската ССР, но през 1923 става автономна област в рамките на Азербайджанската ССР.
През 1988, още преди да започне Парада на суверенитетите, Нагорни Карабах пръв обявява независимост от СССР, а при разпадането на Съюза започват и опитите на Азербайджан да възстанови контрола си върху областта.
Това води до поредица от войни и конфликти, по време на които азерското население е почти напълно изгонено от оспорваната област. В тези войни Руската федерация помагаше на Армения и буквално до оня ден Азербайджан не можеше да установи контрол над областта, която счита за своя територия.
Само че Руската федерация се омота в Украйна и вече няма военен ресурс да помага на приятелите си по света и у вас.
Още: BRICS in the Wall. Пригожин е жив и събира пари за нов метеж
Отново подпомагана от Турция, Азербайджан преди броени дни влезе с войските си в Нагорни Карабах, арменците избягаха в Армения и сега Нагорни Карабах е призрачно място под азерски контрол.
Междувременно премиерът на Армения Пашинян, усещайки че в Руската империя пак се разсъхват нещата, последната година се опитва да намери нов защитник на Армения в лицето на Запада. Последната капка е ратифицирането от Армения на Римския статут към Международния наказателен съд. Това означава, че ако Путин посети Армения, тя е длъжна да го арестува.
В редиците на руските пропагандони има немалко арменци - най-ярка представителка е шефката на Russia Today Маргарита Симонян.
След като Азербайджан закри непризнатата република Нагорни Карабах, първите няколко дни арменците в руската пропаганда мълчаха като Сфинксове. После изглежда им разпратиха методичката и всички арменци като един ревнаха гороломно, че за всичко е виновен нищожеството Пашинян, който се обърнал към Запада и затова просрал Нагорни Карабах. “Просрал” на руски е особен глагол, нещо като проспал, изтървал и прецакал едновременно.
Друго историческо протеже на Русия е Сърбия, с която освен дълбоката история ги свързва и най-новата - във войните при разпадането на Югославия и най-вече в Косовската война Сърбия почти нямаше съюзници, освен Русия.
Затова и Сърбия минава за Малката Русия на Балканите - въпреки че Сърбия се стреми да влезе в ЕС и НАТО, тя остава най-верният съюзник на Путин и благодатен тезгях за руската пропаганда в Европа.
Косовският въпрос остана нерешен, Сърбия все още смята Косово за своя територия и от време на време го напомня. В Северно Косово сърбите бойкотираха местните избори, но в същото време не признават избраните за кметове етнически албанци. Това предизвика размирици, при които Сърбия реагира, пращайки на границата тежка военна техника. Това си е типичен сценарий - разбутваш териториите с етнически сънародници и после отиваш да ги “защитаваш” като Хитлер в Полша и като Путин в Украйна.
Положителното в Косовския въпрос в момента е, че геополитическият батко на Сърбия сам е в голяма нужда, сам трябва да си пере гащите и в момента няма биологическа възможност да помага на малките си приятели с малките им проблеми.
***
Украйна не е малка държава, но във войната си за оцеляване също разчита на покровителството на САЩ и Запада. Повече от половината оръжие, с което воюва Украйна, се доставя от съюзници, главно САЩ. В такъв смисъл Русия има голям интерес САЩ да се съсредоточат в някой друг регион на света. Затова и новините от Близкия изток активираха руската пропагандна машина в тази посока. (След мащабно нападение на ХАМАС със стотици жертви Израел обяви, че е в състояние на война.)
Като по команда всички руски официални лица заявиха, че САЩ и Запада трябва да се ангажират по-плътно с мирния процес в Палестина и да не си губят времето и парите в Украйна.
Автор: Г-н Балев, Прас-Прес
