Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Въпроси и отговори: Всичко, което трябва да знаете за изборите на 9 юни (СНИМКИ и ВИДЕО)

30 май 2024, 08:00 часа
Реклама

На 9 юни 2024 г. България гласува на национални и европейски избори за депутати в Народното събрание и в Европейския парламент. Вотът е ключов за страната от гледна точка на политическата нестабилност и от гледна точка на европейския път на развитие на всички държави-членки в следващите пет години.

Actualno.com събра всичко важно, което трябва да знаете за изборите 2 в 1 и отговорите на най-често задаваните въпроси.

Какво избираме?

Изборите ще бъдат едновременно за националния и за Европейския парламент, като такава комбинация ще има за първи път в страната. Вотът ще определи новите 240 депутати в 50-ото Народно събрание и 17-те български представители в Европарламента. Това са шестите национални избори за последните три години.

За Народното събрание се гласува в общо 31 многомандатни избирателни района (МИР), всеки от които излъчва предварително определен брой народни представители пропорционално на населението. Многомандатните райони съвпадат с административните области на страната, като изключение правят София-град - разделена на три района, и Пловдив - разделен на два.

В Европейския парламент България има общо 17 представители, а за целите на гласуването страната представлява един многомандатен район, т.е. партиите излъчват национални листи с представители за цялата страна.

Още: ЦИК няма да даде паролите и ключовете за машините на партиите: Говори Камелия Нейкова

Предсрочните избори ще бъдат организирани от първото служебно правителство, избрано по новите правила в Конституцията с премиер Димитър Главчев.

Кой има право да гласува на изборите?

Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително. Право на глас имат всички български граждани, навършили 18 години към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода". Въпреки че по закон гласуването е задължително, отказът от него няма последствия, тъй като през 2017 г. Конституционният съд отмени санкцията срещу тези, които не отидат до урните. 

За участие в европейските избори има допълнително условие - към датата на вота избирателят да има адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес на територията на България или на друга страна - членка на Европейския съюз.

Още: ЦИК предупреждава гражданите за важни срокове, свързани с изборите на 9 юни

За разлика от България, в много страни от Европейския съюз границата за гласуване е над 16 години, на места дори е 15 години.

Чужденците в България могат да вземат участие само в изборите за Европейски парламент, при това имат право да гласуват единствено гражданите на страни - членки на Европейския съюз. Условието е да имат адрес на пребиваване на територията на страната или на друга държава - членка на ЕС, най-малко от 3 месеца преди датата на изборите, т.е. от 9 март 2024 г.

Как ще се гласува?

И на тези избори гласуването е смесено - гласоподавателят решава дали да даде гласа си с хартиена бюлетина или с машина.

Хартиените бюлетини са в различен цвят за двата вида избори, като всяка от тях позволява, освен да се посочи политическа формация, да се отбележи и предпочитан кандидат от листата ѝ (т.нар. преференция). Бюлетините ще се различават - за националния парламент ще са в зелено, а за европейския парламент - в синьо.

Вотът на машина става със смарт карта, която се получава от секционната комисия. Тя се поставя в долния край на машината с чипа напред и нагоре. Най-напред ще се зарежда екран, на който избирателят ще може да отбележи дали иска да участва в двата избора или не, след това при желание за участие в двата вота, ще се отваря бюлетината народни представители, а след това за Европейски парламент. Избирателят посочва номера на партията, коалицията или инициативния комитет, а по желание може да избере и преференция. Гласуващите в чужбина за Народно събрание няма да могат да избират предпочитан кандидат, а само партия или коалиция.

След като гласува, избирателят вади картата от машината и изчаква звуковия сигнал преди вземе разписките от машинното гласуване, наричани вече бюлетини. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а бюлетините се пускат в две различни кутии. Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините от устройствата след края на изборния ден.

Още: Близо 80 кандидати за депутати - бивши ченгета на Държавна сигурност (СНИМКИ)

Само с хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на плавателни съдове под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия.

Изборният ден отново ще започва в 07:00 ч. и завършва в 20:00 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час - до 21.00 ч.

Кои са участниците?

В изборите за Европейски парламент участват 30 партии, коалиции и независими кандидати, а в тези за Народно събрание - 31. Претендентите за българския парламент са 6114 (от тях 4285 са мъже, а 1829 - жени), а за европейския - 418 (287 мъже и 131 жени).

Разгледайте листите с кандидати за депутати ТУК

Номерата за европейския и за националния вот бяха определени от ЦИК чрез жребий. Комисията взе решение изтеглените номера за изборите за европейски парламент да бъдат запазени и за парламентарния вот, в случаите, когато формациите се явяват с едно и също наименование и състав на двата вота.

Вижте кои са номерата на партиите и коалициите за изборите на 9 юни ТУК.

Вот с хартиена бюлетина

С хартиена бюлетина отново ще може да се гласува във всички секции. В по-големите избирателят ще може да избира дали да упражни вота си с хартия или на машина. В малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия отново няма да има избор и ще се гласува само с хартиена бюлетина.

В чужбина само с хартиена бюлетина се гласува в секциите, за които са подадени под 300 заявления или на предишни избори са гласували по-малко от 300 избиратели, а в останалите ще има избор между хартиена бюлетина и бюлетина от машинно гласуване.

При гласуването на хартия избирателят отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат като поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на предпочитаната формация, на независим кандидат или на опцията "Не подкрепям никого". Отдясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за народен представител.

Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикал, пишещ със син цвят.

Ще мога ли да гласувам с преференция за депутат?

При гласуването на парламентарни избори отбелязването на преференция е възможно само в България. Гласуващите извън страната имат право да посочат само предпочитана партия или коалиция, но не и кандидат от листата ѝ.

Това ограничение не важи за гласуването за български представители в Европейския парламент. Избирателите могат да отбележат преференция, т.е. да дадат своя глас за определен кандидат за европейски депутат от листата на предпочитаната политическа сила както ако се намират в България, така и ако имат постоянно жителство в друга държава от Европейския съюз, пише "Дневник".

Още: "Сини като знамето на ЕП и зелени като гората в България": ЦИК показа бюлетините за вота 2 в 1

Необходимо е избирателят да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината).

Номерата на партиите и коалициите са от 1 до 100, а номерата на кандидатите, за които може да се гласува с преференция, започват от 101.

Как да проверя адреса и номера на избирателна секция?

Всички български граждани могат да проверят номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват, както в оповестяваните на публични места избирателни списъци, така и по електронен път. Справки могат да се правят онлайн в сайта на ГРАО, като вариантите са по единния граждански номер (ЕГН) и малко име или по адрес.

Номерът и мястото на избирателната секция могат да се проверят и чрез SMS на единен номер 18429. той е един за всички мобилни оператори, като в текстовото съобщение е необходимо да се изпишат само цифрите от ЕГН. Системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция за въведения ЕГН. Цената е 0.25 лв. без ДДС.

Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726 безплатно за цялата страна.

Още: Лозунгът на негласуващите: Нещо, което трябва да пише на всеки билборд

Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град, може да гласувате там, където учите. Необходимо е в секция по избор да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и да попълните декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).

Как гласуват хората с увреждания?

Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, трябваше до 25 май да подават на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК).

Ако този срок се изпусне, избирателите с трайни увреждания може да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си до пет дни преди изборния ден, и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за заявяване е до 3 юни.

Как гласуват българите в чужбина?

Според Изборния кодекс за националните избори ЦИК трябва да образува секции в чужбина в дипломатически и консулски представителства на България.

Допълнителни секции се откриват също на местата, където в последните пет години е имало образувана поне една избирателна секция с най-малко 100 гласували, както и местата с дипломатически и консулски представителства на България. Броят на автоматичните секции сега е 776. Секции се откриват и на, където има подадени поне 40 заявления за гласуване. Заявленията се подават онлайн, а срокът изтече на 14 май.

За част от местата е необходимо да бъде получено съгласието за разкриване на секции от съответната държава. За Европарламент се гласува само в страните - членки на Европейския съюз.

Още: Стана ясна цената на бюлетините за изборите на 9 юни

Българите зад граница могат да избират преференциално кандидати от листата за евродепутати, но във вота за Народно събрание гласуват само за партия или коалиция. В големите секции извън България - с 300 заявления или избиратели на предишен вот, ще се гласува с хартиена и машинна бюлетина.

В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление. Избирателите попълват декларация, в която да потвърдят, че няма да гласуват на друго място, като това може да бъде направено и извън изборната секция. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.

Каква е бариерата за влизане?

Броят на българските евродепутати в Европейския парламент е 17. Мандатите се разпределят между партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от националната избирателна квота (която е около 5%) на изборите на 9 юни. "Бариерата" се получава, като се разделят 100% от подадените гласове на 17-те възможни мандата. Партиите и независимите кандидати, които не покрият този праг, няма да участват в разпределението на местата.

В изборите за Народно събрание преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако за даден кандидат са гласували поне 7% от гласувалите за листата. За Европейския парламент бариерата за задействане на преференциите е по-ниска - 5%.

Снимки: Ивайло Илиев/Actualno.com и БГНЕС

Ивайло Илиев
Ивайло Илиев Отговорен редактор
Новините днес