Извънредна епидемична обстановка няма да бъде обявявана еднолично от здравния министър, по съвет на националния здравен инспектор, а от Министерския съвет т.е. от правителството. За това се съгласиха депутатите в правна комисия по време на второто четене на промените, които минават през Закона за здравето.
Същевременно обаче възникна спор какви са критериите за епидемична обстановка. От БСП опонираха по ал. 3 от чл. 63, че има критерии на СЗО какво значи епидемична обстановка и то за инфекциозни заболявания и те са много различни, не може да бъдат обобщавани по толкова семпъл начин, както било в закона. Според професор Георги Михайлов, здравният министър ще може да тълкува и предлага да въвеждаме извънредна епидемична обстановка по превратен начин. По думите му, е абсурдно да има постановки като "с неяснота на симптомите", "различни уязвими рискови групи" – че то всяко заболяване може да има необичайни симптоми, възкликна лекарят.
Веднага опонираха министрите на правосъдието и здравеопазването Данаил Кирилов и Кирил Ананиев. Кирилов поиска да има предложения за критерии и от БСП, а Ананиев отвърна, че има количествен и качествен измерител на всеки критерий и няма да може с лекота да се взема необосновано решение от изпълнителната власт. „Изпадам в парадоксалната ситуация да споря с хора, които не разбират от материята. Като са непознати и необичайни болестите, как ги предлагате като критерии”, попита Михайлов. Критериите са субективни, настоя професорът и пак повтори – при всяко инфекциозно заболяване има различни критерии и то според наредба. "Не може в 8 точки така да се каже необмислено", заяви Михайлов.
Има епидемии, които познаваме и сме предвидили, но и такива, които не сме. Ще има възможност да се обжалва заповедта пред Върховния административен съд (ВАС) – това беше аргументът, с който тезата на Михайлов беше отхвърлена.
Същевременно ВМРО предложи обявяването на извънредна епидемична обстановка да е за 30 дни максимум, но Искрен Веселинов подчерта, че партията на Красимир Каракачанов е готова да приеме предложение и за по-дълъг срок. Правната комисия не прие идеята на ВМРО.
Глобите за неспазване на противоепидемични мерки при налагане на извънредна епидемична обстановка са от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева. Става въпрос за нарушаване на изолация и карантина.
Какво предвижда още законопроектът
Законопроектът предвижда освен да може да обявява извънредна епидемична обстановка, да се забранява влизането на чужденци в България, да се ограничава придвижването на хора в страната и да затваря обекти. С промените се описват възможностите за задължителна изолация и болнично лечение. Прецизират се сроковете за предвидените социално-икономически, финансови и здравни мерки.
От 14 май спрените срокове по делата започват да текат, регламентира още законопроектът.
Най-критикуваните промени
Още повече спорове се разразиха по текстовете от преходните и заключителните разпоредби, защото през тях се променят куп други закони. Например - ДПС, в лицето на Хамид Хамид, поиска промяна със задна дата на Административно-процесуалния кодекс (АПК), за да не се задръствала съдебната система с маловажни дела. Като такива той даде жалбите срещу заповедите на здравния министър Кирил Ананиев да се носи маска навсякъде. Не може така да се пипа АПК със задна дата, възпротиви се червеният депутат Крум Зарков. БСП поиска и увеличение на минималното обезщетение за безработица - по Фонд "Безработица".
Други големи спорове се развиха по икономическите мерки - ефективността на схемата "60 на 40", за помощ за самонаети, излезли в принудителен отпуск, особено неплатен. Специално бившият кмет на Смолян Дора Янкова поиска да се помисли за общините и как няма да им стигнат парите - например за специфични противоепидемични мерки, както при случаи като с ямоболския ромски квартал "Райна Княгиня".
Изрично представителят на Българската асоциация на заведенията Валентин Савов подчерта, че схемата "60 на 40" не работи и от асоциацията се чувстват изоставени от държавата - защото и кредит не може да вземат. Той поиска намаляване на ДДС за бранша и увеличаване на прага на регистрация по ДДС.
9% ДДС за основни храни и лекарства поискаха от БСП и посочиха редица примери за диференцирана ставка на ДДС във водещи страни от ЕС. "При 9% , годишният размер на загубата за бюджета е 338 милиона", контрираха от финансовото министерство. В отговор, Румен Гечев обърна внимание, че при намалена ставка на ДДС, оборотът ще расте и отвърна: "Вие с вашите представители от НАП изпуснахте 700 млн. от хазарта, където различно облагате. А хазартния бизнес, защо различно сте го облагали, та сме загубим 700 млн, което е два пъти повече от сумата, която ми казвате в момента".
Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) Георги Дичев пък поиска баланс и да са защитени още 2 месеца от запор на банкови сметки по физически лица (чл. 5), но да се позволи събиране на дългове, особено такива, които са правени преди кризата с COVID-19. Той на няколко пъти припомни, че няма празно като в природата, така и в правото, и съответно ще се търси справедливост по всякакъв начин от хората. "За 150 лв. едни здрави момчета да се гърмят", илюстрира той и поиска да има процедура за доброволно събиране на дългове, в което длъжниците да могат да разсрочват дългове за дълъг период от време. Правосъдният министър Данаил Кирилов подкрепи идеята и посочи, че това предложение е в законодателната програма на правосъдното министерство "и ние ще го направим при първа възможност". Кирилов пледира и идеята да бъде подкрепена още сега, в пленарна зала.
Отделна тема е и туризмът - по закон до 1 юни плажовете трябва да са подготвени за летния сезон, макар да няма да бъдат де факто отворени. Затова министърът на туризма Николина Ангелкова предупреди - ще трябва да се свърши документна работа за две седмици, колкото се върши за месеци. А как вървят предложенията за туризма извън ГЕРБ - припомнете си ТУК!
Председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев помоли параграф 18 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне. Той касае законови промени (в Закона за акцизите и данъчните складове), за въвеждане на видеонаблюдение и нови измервателни уреди в акцизните и данъчните складове. Такова предложение внесе официално депутатът от БСП Георги Гьоков, но то не беше прието. А БПГА потърси и среща с Бойко Борисов по въпроса - засега такава не беше приета. След като видя, че параграф 18 не отпада, в параграф 19 и 20 Терзиев поиска поне сроковете да бъдат променени.
За параграф 20 възражения има и от лозаро-винарския сектор - че ще трябва да има въвеждане на видеонаблюдение точно в разгара на сезона на бране на суровина и преработката ѝ. Нека да е в разумни срокове, призоваха от сектора.
Мирослав Каракашев от Лозаро-винарската камара припомни, че е трябвало правилата за видеонаблюдението да бъдат нотифициарни и одобрени от ЕК. Той съобщи, че според справка, направена днес, нямало нищо нотифицирано по отношение на правилата за тези системи за наблюдение и контрол и упрекна управляващите, че не спазват европейското законодателство.
„Проектът на правилника до внасянето на законопроекта за здравето, не ни казва какво трябва да си купим – „Москвич“ или самолет, едва миналата седмица, на 5 май се публикува за обществено обсъждане„, посочи още той и отбеляза, че става въпрос за нови системи за видеонаблюдение и контрол с инфрачервени лъчи, каквито, по думите му, не се прилагат дори в стратегически обекти, свързани с националната сигурност на страната. Убеден, че това ще натовари бранша с огромни инвестиции, той предупреди, че ако се допусне съкращаване на сроковете за въвеждане на системите, щетите за икономиката може да бъдат съществени.
Още: "Критики за новия закон за COVID-19: Къде е отчетът, защо здравният министър става толкова силен?"
