Пленумът на Висшият съдебен съвет (ВСС) на практика изключи почти половината от основанията, с които министърът на правосъдието Надежда Йорданова предложи да бъде освободен от длъжност главният прокурор Иван Гешев. Съветът приет правилата за предсрочното освобождаване на тримата големи в съдебната система - Главния прокурор и председателите на Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС), пише Lex.bg.
Пленумаът реши на 4 април да се събере, за да прецени дали предложението на Йорданова за предсрочно отстраняване на Гешев е допустимо.
Припомняме, че на 2 март правосъдният министър внесе във ВСС предложение за предсрочното освобождаване на главния прокурор. В искането Йорданова изброява девет нови обстоятелства, които според нея обосновават извод, че са налице осъществени действия и допуснати бездействия от Иван Гешев, които пък са основания по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията за освобождаването му от поста.
С мнозинство от 14 на 3 гласа обаче днес ВСС отхвърли възможността да се дискутират действия или бездействия на Иван Гешев от преди началото на мандата му като основание за предсрочното му освобождаване. Мнозинството бламира опитите да отпадне точка, която изрично закрепва срока на деянията.
В три от посочените от Йорданова случаи периодът за извършените нарушения обхваща и времето, през което Иван Гешев не е бил главен прокурор. Един от тях е свързан с Евгения и Николай Баневи.
Припомняме, че през октомври миналата година Баневи осъдиха България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Съдът в Страсбург прие, че при задържането им е нарушен чл. 5, §3 от ЕКПЧ, а освен това е нарушена и презумпцията за невиновност с коментари на Иван Гешев (тогава зам.-главен прокурор и шеф на спецпрокуратурата) и наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева. ЕСПЧ установи и прекрачване на границата на подозрението в престъпление при едно от произнасянията на Специализирания наказателен съд (СНС) по задържането им (повече за решението виж тук). ЕСПЧ постанови на Баневи да бъде платено обезщетение от близо 20 000 евро.
Другите казуси, които на практика няма да бъдат допуснати за обсъждане, са свързани с евродепутата Елена Йончева, с фирма „Жоси“ и частично с отравянето на оръжейния производител Емилиян Гебрев.
В една от разпоредбите на правилата беше предвидено, че Пленумът на ВСС преценява основанията за допустимост за разглеждане на предложението за нарушения, извършени в рамките на мандата на тримата големи.
Атанаска Дишева беше тази, която обърна внимание на тази разпоредба. Според нея този текст поставя изискването действията и бездействията, които съставляват нарушения, да са извършени от лицето в качеството му на председател на ВКС и на ВАС или на главен прокурор. „Уронване на престижа на съдебната власт има, когато определени факти и обстоятелства станат публично известни. Това не съвпада с времето, в което тези нарушения са извършени и ненапразно в Закона за съдебната власт (ЗСВ) има и други текстове, в които е казано, че уронването настъпва с публичното оповестяване. Дори за дисциплинарните производства срокът за реализиране на такава отговорност, за нейното образуване и развитие започва да тече от момента на публичното оповестяване. Когато тези обстоятелства са станали назад във времето, с това изискване за процесуална допустимост, ще изключим възможността изобщо да се обсъждат такива случаи“.
Според нея действията и бездействията, за които се твърди, че има уронване на престижа на съдебната власт, трябва по съществото на предложението, а не при преценката на неговата допустимост. Бърка се допустимостта с неговата основателност, каза Дишева. И предложи този текст да отпадне.
Главният прокурор Иван Гешев обаче заяви, че разпоредбата трябва да остане, дори се пошегува с правосъдния министър: „Г-жа Йорданова и колегите, които стоят зад нея, са се насочили към студентските ми години. В случай, че този текст не отпадне, има опасност да отидем в по-ранни периоди, до гимназията и аз няма да мога да се защитя, защото нямам спомени от тези години. Надявам се да не стигнем да се проверява актът за раждане", каза той.
Председателят на ВАС Георги Чолаков застъпи същата позиция. „Няма правна и формална логика председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор да носят отговорност за действия, които са извършили преди да встъпят в длъжност. Ако сме направили нарушения преди встъпването, има друга процедура и друг орган – колегии, дисциплинарни производства, тричленен и петчленен състав на ВАС. Ако през 90-те години съм се сбил в заведение и сега ми потърсят отговорност… Няма как да не се заключи тази процедура в рамките на мандата“, каза Чолаков.
Боян Новански и Гергана Мутафова също бяха на мнение, че разпоредбата трябва да остане.
„На всички ни е ясно, че приемаме правила, за да разгледаме предложението за предсрочното освобождаване на главния прокурор. Наясно сте и че ако приемете този текст, ще бъдат игнорирани няколко от случаите, посочени в това предложение, почти половината основания“, отсече Дишева.
Министърът на правосъдието Надежда Йорданова също настоя текстът да отпадне. „Това е въпрос, който следва да се обсъди по същество. Кога е извършено нарушението, кога са настъпили неговите последици, кога е станало обществено известно, кога то като ефект е довело до уронване на престижа на съдебната власт са въпроси, които могат да бъдат изяснени в дебат по същество. Има много ситуации, в които има действия и бездействия, но техният противоправен характер е налице с влизането в сила на съдебен акт. Ясен пример са решенията на ЕСПЧ. Знаете колко продължават тези производства и действия, извършени от магистрат преди две, три, четири години, се установява с решение, значително по-късно и вредите настъпват после. Не може да се вземе предвид само моментът на извършването. Ограничаването в рамките на мандата като изискване за допустимост е пречка да бъдат обсъдени някои от случаите в предложението – това са делото „Баневи“, казуса с Емилиян Гебрев и може би частично и Елена Йончева“, каза Йорданова.
Иван Гешев веднага ѝ отговори и ѝ каза да не се притеснява за делата срещу Васил Божков и Баневи, защото те са невинни до доказване на противното. А енергията, която министърката влагала, можело да насочи за друго – понеже била адвокат, можела да ги представлява. Той призова Йорданова да отиде в Девня и Троян и да пита хората какво смятат по някои въпроси като не уточни какво има предвид.
Председателят на ВАС Чолаков призова за малко повече толерантност. Той се обърна първо към главния прокурор: „Г-н Гешев, да не влизаме в тази риторика. В процедура по приемане на правила сме. Разбирам положението, в което се намирате, но правото е над всичко“. След това се обърна и към Надежда Йорданова: „Не коментирайте предложението си, защото не го разглеждаме по същество“.
„Илюстрирах само обхвата на разпоредбата, която обсъждаме. Но ще се съобразя с вашето становище“, отвърна Йорданова, която първоначално искаше да отговори на Гешев, но след призива се въздържа.
Така с 14 гласа „за“ и трима „против“ (единствено председателят на ВКС Галина Захарова, Атанаска Дишева и Олга Керелска), ВСС прие текста, според който нарушения, извършени извън мандата на тримата големи, няма да се допускат до разглеждане.
Спор възникна и заради друго изискване за допустимост. В правилата е записано, че ВСС проверява предпоставките за допустимост на предложението, сред които е и „липса на друго предложение или на взето решение по чл. 175, ал. 5 от ЗСВ за същите фактически обстоятелства и срещу същото лице“. Дишева заяви: „Ако едно предложение е направено от един вносител и не е обосновано и подкрепено с доказателства и не е проведено пълноценно, това не следва да лишава от възможност останалите да вносители да направят предложение за същите нарушения“, каза тя. Останалите обаче заявиха, че не трябва да се нарушава принципът ne bis in idem. И приеха разпоредбата.
Според приетите правила процедурата ще се развие на няколко етапа:
Първо ще има заседание на Пленума на ВСС, на което ще се преценява допустимостта на предложението. Ако бъдат открити някакви нередности в предложението, ще се даде срок от 7 дни за отстраняването им.
Ако искането бъде допуснато до разглеждане, след 7 дни ще се насрочва ново заседание на ВСС, на което вече дебатът ще е по същество като лицето, чието отстраняване се иска, има право на защита и може да се представлява от адвокат, съдия или прокурор. Тогава ще могат да се събират допълнителни доказателства, да се изслушат вещи лица и т.н. Ако се стигне до събиране на нови доказателства, ВСС ще дава седемдневен срок на страните да се запознаят с тях и после отново ще обсъжда случаите.
Решението за освобождаване се взема със 17 гласа „за“, а ако не се събере необходимото мнозинство, то това означава, че предложението е отхвърлено.
На основание на вече приетите правила, председателят на ВАС Георги Чолаков предложи искането на министъра веднага да бъде изпратено на главния прокурор, който после има 7 дни, за да представи възражението си.
Атанаска Дишева изчисли сроковете и предложи за 4 април да бъде насрочено заседанието на ВСС, на което да бъде обсъден въпросът с допустимостта на предложението. Тогава се очаква вече официално да бъдат отхвърлени случаите за делото „Баневи срещу България“, „Жоси“, „Гебрев“ и „Елена Йончева“ – изцяло или отчасти.
С 13 гласа „за“ и трима „против“ (Стоев, Мутафова и Георги Кузманов) заседанието бе насрочено за 4 април.
В този момент Иван Гешев, който беше напуснал за кратко заседанието, се върна в залата и съобщи, че вече е получил предложението, подписал се е и който иска може да направи графологична експертиза, за да се убеди в това.
