„Позицията на българските прокурори е, че ако промените в Конституцията бъдат приети в първоначалния вид, те по-скоро ще бъдат вредни и няма по никакъв начин да допринесат за върховенството на правото и за повишаване на чувството за справедливост. Венецианската комисия каза, че към законопроекта липсват мотиви“, каза председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов в предаването „Лице в лице“ по БТВ.
Още: Христо Иванов: Съдебната реформа няма да приключи с конституционните промени (ВИДЕО)
Той подчерта, че основният фокус на тези промени е прокуратурата. „Ние изразяваме следното притеснение, не за нашите правомощия и за влияние, а изразяваме принципното си притеснение дали това ще е полезно за хората“, каза Николов.
"Промените целят засилване на политическото влияние"
„Навсякъде в цивилизования свят прокуратурата е институцията, която защитава държавата, публичния и обществения интерес. Към настоящия вид промените целят засилване на политическото влияние по отношение на прокуратурата, орязване на съществени правомощия чрез разделяне на ВСС - Висш съдебен съвет и прокурорски съвет. В прокурорския съвет съставят ще бъде с тотална доминация от квотата на парламента – от 10 члена, 6 ще са избрани от НС, само трима от професионалното съсловие.“, обясни той.
Днес парламентът прие на първо четене промените в Конституцията. Изследване на Българския институт за правни инициативи показва, че едва 5% от българите завяват, че са напълно запознати с предложенията за промени в Конституцията, а 95% имат бегла или никаква представа.
Още: Борисов: Има неща в Конституцията, с които може да се съобразим с президентската институция (ВИДЕО)
„Това изследване, което ние направихме повтаря едно към едно информацията от друго наше изследване от 2021 г. по повод 30 години от новата ни Конституция. То показва, че остава неясна приказката за важността на Конституцията и конституционните промени и защо точно тези промени и защо сега. 95% от хората нямат бегла представа за това какво се прие днес“, каза директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова.
