На кабинета Денков се падна тежката задача да доведе докрай и едно от най-дълго чаканите събития след влизането на България в ЕС - присъединяването към Шенгенското пространство. И то в момент, в който вътрешнополитически фактори в Австрия и Нидерландия затрудняват обективния анализ на напредъка на правителството с изпълнение на критериите. Само за четири месеца правителството с премиер Николай Денков демонстрира напредък по прилагането на мерките, свързани с възстановяването на върховенството на правото и препоръките от последния доклад на ЕК (5 юли 2023), борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност, в справянето с нелегалния мигрантски натиск. Само за първите 4 месеца кабинетът получи и огромна подкрепа от европейските лидери.
Още през 2011 година страната ни на практика е готова и покрива формалните критерии. Причините присъединяването да не се случи толкова време са много и основно политически - свързани са с наследените проблеми по границата, корупцията и липсата на напредък от служебния кабинет по темата. Още: С числа: Денков обяснява на Австрия защо проблемът ѝ с мигрантите не е български
Подкрепа от Европа и сигурност за външната граница на ЕС
Само за три месеца всички стъпки в посока възстановяване на доверието към България по пътя към Шенген са повече от убедителни: ЕК официално прекрати и наблюдението на България и Румъния чрез Механизма за сътрудничество и проверка, който беше създаден при присъединяването ни към Европейския съюз през 2007 г. Прекратяването на мониторинга е знак, че ЕК и лидерите на европейските държави оценяват напредъка на България в областта на върховенството на правото и е признание за реформите, които страната ни е извършила. Настоящото испанско председателство на ЕС посочва като един от приоритетите си приемането на България в Шенген. През септември председателят на ЕП Роберта Мецола и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заявиха подкрепа и очакване до края на Испанското председателство, или до края на тази година Съветът на ЕС да вземе решение, с което България и Румъния да станат пълноправни членки. По време на посещение на българския премиер Денков в Берлин, канцлерът Олаф Шолц затвърди подкрепа от страна на Германия и обяви, че страната ще продължи да лобира пред своите партньори от ЕС за това. „Изрично подкрепям България и Румъния да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство“, Шолц.
Данните еднозначно показват, че и Австрия, и Нидерландия биха спечелили ако България и Румъния бъдат приети в Шенгенското пространство. Това е най-видимо ако се разгледат данните за търговските отношения, тъй като Австрия е вторият по големина чуждестранен инвеститор в региона. По данни на официалния доклад на австрийската камара WKÖ, търговският баланс на Австрия с България и Румъния нараства с 49% през 2022 г., износът на стоки се е увеличил значително с 28%, достигайки почти 5 млрд. евро., а вносът е нараснал с 22%, достигайки 3,5 млрд. евро. В доклада категорично се казва: „Австрийската икономика подкрепя присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство“. А според някои оценки, само намаляването на чакането на границите би спестило значителни допълнителни разходи за износителите и транспортните фирми до около 100 милиона лева годишно.
Позицията на Австрия относно мигрантския проблем доказва, че той е общоевропейски. В случая България единствено е част от решението на проблема и той не е по-голям в Европа благодарение на усилията на нашата страна. Правителството работи активно с ФРОНТЕКС, Европол, Румъния и държави от региона. Изключително отговорното отношение на българските власти към сигурността на границата и напредъка бе забелязан и от канцлера Олаф Шолц: „Много съм благодарен за усилията за напредък в мерките за сигурност на границите в България. Има големи промени. Ние сме партньори с всички други държави от Европейския съюз, които имат външни граници, защото това е общ проблем. Да се справим с нелегалната миграция по такъв начин, че да вземаме правилните решения и да можем също така да контролираме добре ситуацията“, изясни канцлерът пред Ханделсблат.
Правителството започна и по-засилено сътрудничество с Европейската прокуратура по силата на меморандум, подписан от МВР за подкрепа на делегираните представители на Европейската прокуратура при провеждане на процесуални действия, включително с експерти, охрана, транспортно-технически и финансови средства. Още: Денков отива във Виена да убеждава за Шенген, Австрия обаче сломи надеждите ни
Доброто функциониране на Шенгенското пространство е приоритет за България. Шенгенската система е изправена пред различни предизвикателства, които изискват общ отговор на ЕС – както от държавите членки на Шенген, така и от държавите членки извън Шенген.
Въпреки че България все още не е пълноправен член на Шенген, страната участва в съвместните усилия за по-добро справяне със заплахите и намиране на устойчиви решения на ниво ЕС.
За тази цел България прилага цялостен и интегриран подход, който съчетава мерки за подобряване на сътрудничеството със съседните държави извън ЕС, укрепване на сътрудничеството с държавите членки на ЕС, активно участие в общи действия и операции на агенциите на ЕС, укрепване на капацитета на национално ниво и изпълнение на външните действия на ЕС.·
Засилен е политическият диалог с Турция – последната среща на министрите на вътрешните работи бе проведена в Ангара през октомври 2023 г. Постигнато бе съгласие за засилени мерки за превенция на незаконните преминавания на границата и укрепване на оперативното сътрудничество. Още: Еврокомисар: Румъния и България покриват всички изисквания за Шенген
Кабинетът Денков овладя и ситуацията със сигурността на границата в сравнение със седем други държави между които Хърватия, Италия, Великобритания и Република Северна Македония. Това стана ясно в анализ на на германското издание Die Welt, което отбеляза сериозния напредък на България: “Управляващите в София, чиято заявена цел е влизането на България в Шенгенското пространство, напоследък засилват борбата с корупцията и нелегалната миграция“. България отчита успехи и по западния балкански маршрут, който минава през България през Сърбия и Македония, което потвърждава и последния доклад на ФРОНТЕКС. Данните на МВР потвърждават положителния резултат от мерките, предприети от правителството - от началото на годината граничните полицаи са предотвратили над 158 000 опита на незаконни имигранти да влязат нелегално на територията на Република България, което е с 37% повече в сравнение със същия период на миналата година. Така например почти никакви нелегални мигранти от България вече не достигат до Сърбия, откъдето преди са продължавали пътя си на север, задържани са 88% от лицата, предприели опит за нелегално преминаване на българо-сръбската граница. От МВР отчитат увеличение на задържаните незаконни мигранти в страната със 108%.
Върховенство на правото и борба с корупцията
Възстановяването на върховенството на правото в България е дългосрочен ангажимент, който надгражда започнатото от кабинета Петков. Доказателство за това е, че България е единствената страна, която доброволно залага законодателни мерки и реформи за борба с корупцията в националния план за възстановяване и устойчивост като условие за получаване на европейските средства, за да се увери, че напредък в тази посока ще има. Правителството демонстрира отчетлив напредък по прилагането на мерките, свързани с възстановяването на върховенството на правото и по препоръките от последния доклад на ЕК от 5 юли 2023 - борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност. Четвъртият годишен доклад за върховенството на правото от месец юни 2023 г. констатира напредък в областта на осигуряването на навременни и редовни повишения на магистратите, в антикорупционните мерки, насочени към подобряване на почтеността в определени сектори на публичната администрация, включително полицията и съдебната система, както и в подобряването на прозрачността при разпространението на публични реклами. Още: През декември решават влиза ли България в Шенген
Българските власти възобновиха работата на Националния координационен механизъм за върховенството на правото и Съвет за неговото прилагане (създаден в края на мандата на кабинета Петков), като се базират на конструктивното сътрудничество с Европейската комисия (ЕК) в рамките на общоевропейския механизъм за върховенството на закона. Създаден бе и граждански съвет, съставен от представители на професионалните организации на гилдиите, участващи в процесите по четирите стълба на Механизма за върховенство на закона, който се срещна с представители на ЕК. С цел по-нататъшен напредък в усилията на кабинета за установяване на върховенството на правото и изпълнение на препоръките на Венецианската комисия бе стартирана процедура по промени в конституцията. По предложение на министъра на правосъдието Атанас Славов Венецианската комисия даде спешно становище по проекта за промени в Конституцията на България. От официалния им доклад става ясно, че "проектоизмененията правят няколко стъпки в правилната посока" и изпълняват предишни препоръки на Венецианската комисия относно закриването на Пленума на ВСС закриването на Пленума на ВСС, както и относно състава на ВСС. Отнасянето на делата от обикновените съдилища до Конституционния съд се приветства от Венецианската комисия, тъй като то укрепва правата на гражданите. Становището съдържа и идеи за подобрения, които ще дадат ценен принос към обсъжданията през следващите месеци преди окончателното гласуване през декември. Комисията изразява подкрепа за предложената структура на ВСС и създаването на два независими съвета - един за съдиите и един за прокурорите и следователите, което е в изпълнение на предишни препоръки на Венецианската комисия. България работи активно по изпълнението на шестата препоръка по стълб 3 "Свобода и плурализъм на медиите" с проект за изменения на законодателството, гарантиращи защитата на журналистите и правозащитниците срещу така наречените SLAPP дела.
Кабинетът инициира законодателни изменения за реформиране на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез създаване на политически и финансово независима антикорупционна агенция. На 28 юли депутати внесоха в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България в изпълнение на препоръката на Европейската комисия да се увеличат усилията за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, като се вземат предвид европейските стандарти за съветите на съдебната власт. Още: Акад. Денков: Австрия ще спечели, ако България и Румъния са в Шенген
Парламентът прие законодателни изменения за реформиране на Комисията за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество чрез създаване на политически и финансово независима антикорупционна агенция и нов закон за противодействие на корупцията, прие закон срещу прането на пари, а по-рано и механизъм, който засилва контрола върху главния прокурор, реформи в антикорупционната комисия, закона и процеса на извършване на обществените поръчки, които бяха огромен проблем в предишните управления на България.
