Във Фесбук общественикът Вени Марковски показа родословното дърво на Христо Иванов от "Да, България". По думите му, целта е да покаже от къде идва фамилята Бойкикев:
Във връзка с това, че някои хора си мислят, че ако нарекат Христо Иванов с фамилното име на майка му, Бойкикиева, това може да го засегне…
Коментарите оставам на вас.
Легенда: със синьо са маркирани имената на предците на Христо Иванов, за които има статия в Уикипедия. С червено - за този, за когото ще се пише такава. С черно — тези, за които няма статия и не се планира да се пише.
________
* — Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Иванов_(политик)
Вени Марковски пише и коментар свързан с анализа на философа Калин Янакиев за майката на Христо Иванов.
Критикувал съм автора на тази статия, Калин Янакиев, но когато пише истината, няма как да не се съглася с него. Нещо повече - не знаех, че има атака срещу майката на Христо Иванов, но подобни атаки винаги ми напомнят за Първата ми аксиома за поведението в Интернет: Личностните нападки издават липса на аргументи. Когато някой напада опонента си, това е знак, че е ядосан, че няма възможност да докаже правотата си, но и показва неразбиране, че с такива нападки издава слабата си позиция.
Христо Иванов е роден на 13 септември 1974 г. в София. Майката Мария е родена в СССР - в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е българският комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛАГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти.Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в Монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там. Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Предупреждават я с изключване от БКП. Но не го правят. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков – Ирина, и дори държи нагробно слово на погребението ѝ.
