Народното събрание прие процедурните правила, по които ще се направят промените в Конституцията. Решението беше взето със 107 гласа "за", 48 "против" и един "въздържал се".
С направени в последния момент промени, управляващото мнозинство от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС си гарантира, че ще може да промени основния закон с мнозинство от две трети от всички депутати, с каквото разполага.
Самата Конституция казва, че нейните текстове се изменят или допълват с мнозинство три четвърти от всички депутати, като предложенията преминават през три гласувания, провеждани в различни дни. Ако промените получат по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети, тогава се разглеждат отново - но не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако получи не по-малко от две трети мнозинство. Още: Венецианската комисия е провела предварителни срещи за конституционните промени (ВИДЕО)
Как ще се случват промените в Конституцията?
При първото гласуване законопроектът за промени в Конституцията се изчита и се гласува в цялост. За изказвания парламентарните групи ще имат два пъти повече време от обикновено. За да бъде приет на първо гласуване законопроекта, за него трябва да са гласували 180 депутати. Ако получи между 160 и 180 гласа "за", се поставя за ново разглеждане. То ще бъде след минимум два месеца, но не повече от пет. Тогава за приет ще се счита, ако има поне 160 гласа в подкрепа. В този случай гласуванията всъщност ще са четири, като първото ще е предварително.
Депутатите могат да предлагат промени в текста само между първо и второ четене. Те се правят в писмен вид, като срокът за предложения е поне седем дни. Толкова е и стандартният срок за предложения, но правилникът за работа на Народното събрание позволява да бъде намален на 3 или удължен на 14 дни. Не се разглеждат предложения, които "излизат извън предметния обхват" на приетия на първо четене проект. После комисията по конституционни въпроси изготвя доклад със становище по предложенията. Още: Славов за промените в Конституцията: Служебен премиер ще се избира между три лица
На второ четене законопроектът се чете и гласува текст по текст. Ако на първо гласуване е минал с подкрепата на поне 180 депутати, толкова ще са нужни и на второ четене. Ако пък на първо четене гласовете "за" са били между 160 и 180, за приети на второ четене се считат текстовете с поне 160 гласа "за". Останалите са отхвърлени.
Дебатът
В началото на дебатите председателят на парламента Росен Желязков попита вносителите за възможните хипотези в така предложените правила, свързани с необходимото мнозинство от 180 народни представители. Желязков обясни, че ако при повторното гласуване на първо четене не се съберат три четвърти от гласовете на народните представители, се отива на още два месеца отлагане.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов заяви, че това, което е било изчетено, на практика нарушава Конституцията. "Започваме със саботаж още в самото начало на един процес", добави депутатът. " Според мен това предложение не трябва да се гласува сега в този му вид", заяви Костадинов. Още: Кирил Петков разкри плана за първото четене на конституционните промени
Надежда Йорданова "Продължаваме Промяната - Демократична България" отговори, че мнозинството от две трети е в отговор на конституционното изискване промените да бъдат гласувани с минимум две трети от народните представители.
"Започвате да пишете поправки в Конституцията, не можете да напишете процедурните правила", коментира Георги Свиленски от БСП. Той настоя да се отложи тази точка и да се дадат три месеца за приемане на процедурни правила.
Радомир Чолаков от ГЕРБ, който е председател на комисията по конституционни въпроси, посочи, че на два пъти е обърнал внимание, че това са правилата, приети от 43-ото Народно събрание. Още: Надежда Йорданова каза дали членството ни в ЕС и НАТО да се впише в Конституцията
Чолаков отбеляза, че е факт, че винаги, когато се е променяла Конституцията, всеки народен представител е имал право да внася предложения за изменения. Той направи редакционно предложение в текстовете за възможността всеки народен представител да може да прави писмени предложения за промени.
