Сега или възможно най-скоро трябва да влезем в Еврозоната. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на кръгла маса „Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България – ползи, предизвикателства и рискове“. Според него риторичен е въпросът кога точно това да стане.
В началото на своето изложение Радев заяви, че присъединяването към Еврозоната е комплексна тема. "Ако искаме да я обсъждаме системно и задълбочено, трябва да го направим в подходящия контекст. Според мен този контекст има три измерения: политическо, макроикономическо и институционално. Ще кажа по няколко думи и по трите. Политическият контекст като че ли остава малко встрани от дискусията. Според мен той е водещия и най-важния. Най-малкото поради две причини. Първата причина е, че всички решения, свързани с процеса, се взимат с политически акт. Една бърза справка от Договора за присъединяване към ЕС, ще покаже, че водеща роля по този въпроси има българския парламент. Ако трябва да го кажа по друг начин, съдбата на процеса зависи от политическата воля на българския парламент. Второ става въпрос за едно изключително важно политическо решение, което ще определи бъдещето на България", каза още Радев
Той отчете, че най-близкия пример за България е Хърватия. "България беше лидер в процеса в продължение на няколко години. Впоследствие ние отстъпихме лидерството на Хърватия", коментира управителят на БНБ. Според него Хърватия почти сигурно ще влезе в Еврозоната.
Радев заяви, че България и Хърватия не се намират в принципно различна позиция, но Хърватия е демонстрирала много ясен и силен политически ангажимент към процеса. "Хърватия направи един впечатляващ политически мач по тази тема в последните 18 месеца", каза още Радев.
Той коментира и макроикономическия аспект на въпрос, но отчете, че Еврозоната не може да бъде заместител на добра макроикономическа политика. "Вероятността една страна да катастрофира икономически е по-голяма, ако е в периферията на ЕС, отколкото, ако е в Еврозоната", каза още Радев.
Според него институционалния контекст е нещо, което се подценява или пренебрегва. "Всъщност България има реален опит от пълноправно участие в институции на Еврозоната. На 1 октомври 2020 г. България се присъедини към Банковия съюз и неговите актуални и работещи механизми. Ние направихме преглед с Европейската централна банка в тези механизми", добави управителят на БНБ. По думите му изводът е, че България в лицето на БНБ и съответните й органи, са напълно интегрирани в тези механизми.
Според Димитър Радев най-сложния критерий за изпълнение, е този за инфлацията.
От Министерство на финансите в кръглата маса участваха двама заместник-министри в лицето на Ивайло Яйджиев и Пламен Данаилов. По-рано през деня имаше критики, че липсват представители на финансовото министерство на форума.
"Национален интерес е да влезем в Еврозоната", каза заместник-министърът Яйджиев. Според него най-добрата позиция да защитаваме националния си интерес е вътре в Еврозоната.
"Радвам се, че започва един обществен разговор по темата. Абсолютно нормално е като всяка голяма промяна да има опасения. Промяната сама по себе си поражда страхове, нашата роля е на базата на фактите и на това, което знаем като експерти, да разсеем такива страхове", каза заместник-министърът на финансите. Яйджиев коментира, че имаме шанс да минем от една ситуация, в която де факто сме вътре, де юре сме вънка в ситуация, в която де факто сме вътре и де юре сме в Еврозоната. Той отбеляза още, че Еврозоната не е просто някакъв валутен съюз, а втората най-широко използвана валута в света, най-голямата икономика като мащаб, като вътре в тази зона ще бъдем част именно от този съюз, ще имаме защита срещу движение във валутите в световен мащаб и ще бъдем подкрепени от една мощна Централна банка.
Той внесе разяснение и за два основни документа по отношение на еврото, а именно оперативния план за приемане на еврото и аналитичния документ.
Яйджиев отчете, че оперативният план е свързан със задължението в коалиционното споразумение за влизане в Еврозоната съвсем скоро. Той отбеляза, че това е един документ със сложна, скучна, но важна логистика. "Въпросът е защо сега направихме този оперативен план. Отговорът е донякъде свързан с това, което беше споменато, за заинтересованите страни. Нашите разговори показват, че има технологично време, което е необходимо. Това технологично време е от около 18 месеца. Това обяснява донякъде тайминга на този оперативен план", коментира още зам.-министърът.
Мнение за влизането на България в Еврозоната изказаха и бивши министри. Сред тях бе бившият министър на икономиката Николай Василев, който настоя за незабавно влизане в Еврозоната.
Той заяви, че вижда само позитиви от членството ни в Еврозоната. Според него трябва незабавно да се подготвим за 1 януари 2024 г.
Според бившият министър на финансите Милен Велчев мястото ни е в Еврозоната и според него, колкото по-бързо стигнем там, толкова по-добре.
"Сигурно десет пъти повече рискове съществуваха от влизането в ЕС, отколкото сега са свързани с членството ни в Еврозоната", каза той и попита кой реално съжалява за случилото се в последните 15 години. Милен Велчев препоръча на управляващите да направят сериозна кампания за истинските предимства и без да се крият рисковете от влизане в Еврозоната, да ги оценят по достойнство, но не да се притесняват от несъществуващи такива.
Владислав Горанов също се изказа като бивш министър на финансите.
Той призова да не се блокира техническия процес, докато се чака анализа за Еврозоната. "Склонен съм да смятам, че на въпроса кога се конвергира по-бързо и кога трябва да се влезе в Еврозоната, съм склонен да дам отговора, че вътре в Еврозоната, ще конвергираме по-бързо. Няма нещо съществено, което да чакаме като аргумент", каза Горанов.
Проблем ли е инфлацията в България за Еврозоната? Четете ТУК.
