Приоритетите на Председателството на Латвия на инициативата "Три морета", както и бъдещето и добавената стойност на инициативата за България дискутираха политици и експерти от различни страни в столичния хотел Шератон.
Инициативата "Три морета" обединява 12 държави от регионите на Адриатическо, Балтийско и Черно море и се стреми към ускорено развитие чрез засилване на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност.
"Смятаме, че в навечерието на Среща на върха през юни 2022 в Рига, е важно да проведем разговор за визията и добавената стойност на инициативата, както и за ролята на България в нея", каза домакинът на форума Цветан Цветанов, председател на Управителния съвет на Евро-атлантически център за сигурност (ЕАЦС).
Според него в Рига на 20 и 21 юни на срещата на Върха се очаква промяна, която да бъде в по-градивен и по-прагматичен план и е свързана и с агресията на Русия спрямо Украйна.
Украйна и Триморието
"Украйна вече влиза във фокуса на Триморието", посочи той и отбеляза, че Украйна граничи с 4 от държавите от инициативата "Три морета", което, според него, ще може да бъде допълнителна добавена стойност към цялостната концепция на ограничаването на зависимостта от Русия, реалната диверсификация, която може да бъде постигната с газови, транспортни и дигитални коридори. "Също така смятам, че Гърция също ще бъде част от бъдещото развитие на инициативата, защото тя вече става ключова като входна точка за втечнен газ към подобни газови коридори", добави Цветанов. Той съобщи, още че освен Молдова, желание за включване в Триморието са заяви и представители от Западните Балкани.
Партньори, донори, перспективи
Сред стратегическите партньори на "Три морета" са САЩ, ЕК, Германия, заявено е вече много силно ангажиране и на Франция. "Вече започва да се говори за публично-частно партньорство, а когато имаме възможност да привлечем подобни финансови донори като Канада, САЩ, Великобритания и всички други фондове, които могат да бъдат присъединени, това означава, че можем да постигнем много по-голяма цел и да има голям ефект както за България, така и за всички държави – участнички в тази инициатива", каза пред Actualno.com домакинът на форума.
"Регионът на инициативата "Три морета" е най-бързоразрастващият се регион в Европа, като потенциалът за растеж все още не е достигнат", посочи във видеовръзка от Латвия Андриш Тейкманис, ръководител на канцеларията на Президента на Латвия.
"Ще продължим да надграждаме постигнатото", каза той и изрази надежда Срещата на върха и съпътстващият я бизнес форум в Рига да предложат много добри възможности за разширяване на конкурентоспособността на региона.
За пръв път в рамките на високия форум на инициативата в Латвия ще има и парламентарен форум на депутати от всички държави- членки, съобщи известният парламентарист Джема Грозданова, която модерира форума.
Българският принос
Диляна Славова, съветник по външна политика на президента, разказа за българския принос във формирането на латвийските приоритети след нашето председателство на инициативата миналата година. "Фактически сега сме съдомакини на инициативата на принципа на дуалното домакинство, което обединява усилията на настоящия и бившия домакин, затова работим в тясно сътрудничество с колегите от Латвия", поясни тя.
"Представихме концепция за дигитална платформа за трансфер на технологии между държавите; работим и върху идеята на президента за европейски дигитални и научни центрове", посочи Славова и изтъкна потенциала на България в тази област. В момента се реализира и друга идея на президента - за създаване на нов инвестиционен инструмент - иновационния фонд на трите морета, чрез който ще получават достъп до капитал ярки идеи и проекти на инициативата "Три морета", добави Славова. Тя отбеляза още, че българският президент е поставил въпроса за синергия между националните планове за възстановяване и инициативата "Три морета" по отношение на транспорт, енергетика, дигитализация.
Във фокуса на инициативата са новите партньорства, енергийната свързаност, сигурност и диверсификация, интелигентни решения за устойчив транспорт, енергетика и цифрова свързаност; подобрена свързаност с науката, иновациите и управлението.
Войната и предизвикателствата
"Срещата на върха ще се проведе в условия на война... Инициативата е изправена пред нови задачи - неотложни, нови предизвикателства, нови възможности и трябва да премине от теория към практика", каза във видеовръзка от Вашингтон посланик Даниел Фрийд от Атлантически съвет, САЩ, който е бил в екипа на президента Обама и е специалист по санкциите срещу Русия.
"В тази действителност на завоевателски действия в стила на Сталин, нашата задача е да помагаме на Украйна да се защитава. На второ място - да оказваме икономически натиск на Русия, на трето място – да засилим способностите на Запада, включително на местата, които са по-уязвими. Ето тук е и ролята на инициативата "Три морета", посочи той. Според него, тази инициатива има и друго измерение – освен развитието на страните в региона, инициативата е приложима към проблема, към който сега е изправена Украйна, тъй като инфраструктурата й се разрушава и Русия е наложила блокада на Черно море.
В инициативата "Три морета" има елемент свързан с физическата инфраструктура – трябва да се разшири този компонент и към Украйна. Не са американците тези, които да водят разговора дали Украйна да бъде включена в инициативата, със сигурност обаче Украйна се нуждае силно от инфраструктура, наземни коридори към Полша, Румъния и Словакия и вероятно коридори по море към България, каза още посланик Фрийд. Той е категоричен, че инициативата "Три морета" с подкрепата на проекти за инфраструктура, може да допринесе активно за тази промяна.
Посланик Фрийд изтъкна, че администрацията на САЩ подкрепя инициативата "Три морета", че администрацията на Байдън поддържа своя силен ангажимент към Европа и Централна и Източна Европа. По негова оценка, инициативата е постигнала успех и ясен политически профил, но не е достигнала още успех по отношение на инвестициите и стартирането на проекти и това трябва да се постигне. "Борим се с предизвикателството, свързано с предложения за финансиране. Има известен напредък, но ми се ще да бъде ускорен", каза още той и изрази надежда по-скоро да има работещи проекти.
Капиталът
"До голяма степен регионът на Триморието, който е една трета от територията на Европа с население близо една четвърт от населението на ЕС и който допринася с около 15 и повече процента от БВП на ЕС, продължава да бъде много по-несвързан инфраструктурно, отколкото по-развитата част на континента ни", отбеляза по време на форума главният икономист на Българска банка за развитие Илия Лингорски. Инвестиционните нужди за преодоляване на това инфраструктурно изоставане се оценяват от МВФ на 600 млрд. евро, а може би са около 1 трилион, за да достигнем степента на развитие и качество на Западна Европа.
8 от банките за развитие в региона създадоха инвестиционния фонд на инициативата "Три морета" и фондът вече има капитал, изтъкна Лингорски. Инвестиционния фонд вече има капитал от 1 млрд. евро и продължава дейността за привличане на нов капитал и то по линия на частните институционални инвеститори, каза главният икономист на ББР.
"Това е първи по рода си фонд, който покрива целия регион от Балтийско до Черно и Адриатическо море, надяваме се скоро да покрива цялото Източно Средиземноморие, ако Гърция влезе в стратегическо партньорство и стане редови член в инициативата", добави той.
През последните години глобалните фондове като че ли прескачат страните от трите морета, отбеляза още той. Според него, от много голямо значение е страните от региона да обединяват усилия в промотиране на бранда "Три морета", да създадат у инвеститорите ново разбиране - че има нова възможност за диверсификация на инвестициите, за по-устроено икономическо развитие, което да даде по-добра доходност и да се постигане изравняване на качеството на свързаност, на стандарта на живот, на икономическото развитите с това на старите страни-членки на ЕС. "Кризата в Украйна прави това още по-наложително", убеден е главният икономист на ББР.
