Ще си позволя да се намеся в дискусията покрай преговорите ГЕРБ-ПП/ДБ без излишно академично усложняване.
Положението е следното. За пръв път от много време нещата вървят в правилна посока - вършени по правилен начин от правилните хора в сравнително благоприятна ситуация. Резултатът е обаче неизвестен, тъй като имаме два големи източника на риск: непредсказуемостта на Бойко Борисов от едната страна и от другата - опасността обсъждането на принципи, политики и цели да бъде подменено с обсъждането на личности.
Защо работата върви: двете основни причини
Работата е подхваната по правилен и устойчив начин по две основни причини. Първата е, че - както и миналия път при съставянето на правителство - "Продължаваме промяната" (ПП) успяха да наложат "западния" подход на работа по политики в работни групи. Това нововъведение поставя политиците от различните партии в ролята на експерти, работещи заедно за постигането на обща цел. Така се избягва обичайната балканска караница между партийни ръководства, седнали едно срещу друго на масата, за разпределението на ресори и ресурси. Участието в смесени работни групи оставя на заден план лични амбиции и партийни лоялности. На тяхно място идва лоялността към групата и към нейната работна задача. Накрая, когато се произведе продукт (някаква политика), всички участници виждат себе си в него и го отстояват срещу външни нападки.
Този подход роди миналия път правителство - нещо, което местните наблюдатели, свикнали на провинциална балканска шумотевица, не очакваха. Този път са произведени трийсетина проектозакона и се работи по приоритетни политики.
Втората причина работата да върви добре е, че за разлика от изборите през октомври, този път към съвременните подходи и похвати на ПП е добавен огромният опит на "Демократична България" (ДБ), както и тяхното добро познаване на тактиките и похватите на Борисов. Комбинацията между двете постепенно вкарва Борисов там, където да не вреди - не на последно място поради обстоятелството, че цялостната ситуация е благоприятна за подобно развитие. А именно: днешният Борисов не е Борисов отпреди 2020 година. Днешният е слаб. Не той доминира пейзажа.
Още в края на 2019 година пролича, че нещо в хабитата на Борисов се е променило в негова вреда. Обичайното тупане в гърдите и споделяне на банкянски мъдрости за живота бе заменено от видимо притеснено поведение. Така и не стана ясно какво къде се е променило, но затова пък е кристално ясно защо той днес има поведението, което има.
Войната в Украйна промени всичко и за всички. Българските политици и анализатори продължават с опитите си да се снишат зад дувара, докато отмине бурята - но тя минава през всичко. С неоспоримия си усет Борисов разбира това и знае още нещо: че когато заработят различните международни съдилища, свързани с търсенето на отговорност за войната, ще се дават обяснения. Ще трябва да се отговаря на въпроси като: "Ти, момче, докато беше премиер, какво направи, за да помогнеш или да попречиш на Путин да се подготви за войната?". В това отношение биографията на Борисов е доста проблемна: той построи, с наши пари, газова тръба за Путин, която да заобикаля Украйна; той купи, с наши пари, два антикварни руски атомни бойлера и ги складира на едно поле; и пак той не се задейства да поиска наши пари от руснаците, когато това можеше да се случи.
Борисов има нужда от смекчаващи обстоятелства. Като например да може да каже: "Бях малък и се подведох по акъла на онази… Меркел май се казваше. После прогледнах и подкрепих некорумпирано и проевропейско правителство на вашите приятели ПП и ДБ. И даже нищо не поисках в замяна".
Това е причината Борисов да не ни осведомява всеки ден, че е победител на изборите, а да иска да се скрие зад управление на загубилите. ПП-ДБ разбраха това и по тази причина успяват да го карат да отстъпва - всеки ден по една крачка. Той настояваше например ПП и ДБ да влязат в негово правителство, а после да говорят за политики. Заговори обаче за политики и е на път изобщо да се откаже от свое правителство. За него Кирил Петков вече не е крадец на газ, а политически лидер, с когото демонстративно търси сближаване.
Теренът на Борисов
Рискът, разбира се, е в това, че макар Борисов вече да няма онази мощ, която имаше, той продължава да владее балкански хитрини, за които ПП дори не подозират. Основното му усилие в момента е да премести разговора от политики (той такива разговори не разбира) към личности. Тук той е гросмайстор.
Да си припомним. Докато беше премиер, Борисов не разбираше защо трябва да има институции. За него управлението изглеждаше така: Главният казва какво да се прави и всички хукват да го правят. Също така той не разбираше, че може да съществуват проблеми, които да са обективни - да не са се случили поради волята на някой човек. За Борисов зад всеки проблем стои човек, който го причинява. Намираме човека, въздействаме му - и проблемът се изпарява.
В случая Борисов иска да премести разговора от политики към личности, за да си представи какви проблеми биха могли да му създадат. И да започне мерки по въздействие върху тези личности. А и пътьом да вкара свои хора в управлението - тоест, целият разговор да бъде върнат към балкански пазарлък за хора и ресори.
В никакъв случай ПП и ДБ не бива да му позволяват да премести разговора от принципи, политики и цели към личности, ресори и ресурси. Това е негов терен. А неговият терен би трябвало да изглежда така, както изглежда в последната седмица: свиваща се шагренова кожа, като от известния роман на Балзак.
Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле
