До 12 млрд. лв. финансиране и до 9 млрд. лева кредитен ресурс ще има България. Краен срок за изразходване на средствата по плана ще бъде 2026 г., като около 70% от средствата трябва да бъдат усвоени през първите две години. Това каза вицепремиерът и министър по европейските въпроси Томислав Дончев, който представи днес Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. През следващите 6 години трябва да бъде инвестиран поне 2 млрд. лв. публичен ресурс, който ще дава възможност за реинвестиции. Това е втората след влизането ни в ЕС вълна на модернизация на България. Това е уникален шанс да бъдат направени реформи, според Дончев.
Четири основни стълба включва плана - Иновативна България, 20% от ресурсите на плана са насочени натам. Зелена България - устойчиво управление на природните ресурси и икономиката при съхраняване на околната среда с 37% инвестиции, Свързана България с 22% и акцент върху регионалните икономики да са конкурентоспособни, с подобряване на транспортната и цифровата свързаност, както и Справедлива България с инвестиции от 21% в социалната сфера, здравеопазването, групите в неравностойно положение, промяна на работата в публичните институции и др.
Първият стълб - Иновативна България включва инвестиции в образователна система, модернизация от входа, през учебното съдържание до квалификацията на учителите. Проект за изграждане на STEM среда - математика и природни науки. 1680 кабинета в същия брой училища ще бъдат изградени. Ще бъдат закупени устройства за дигитално обучение. Материалната база на институтите ще бъдат модернизирани 750 училища. Ето как са разпределени средствата:
- Изграждане на STEM среда - 650 млн.лв.
- Модернизиране на образователните институции - 712 млн. лв.
- Изграждане на центрове за личностно развитие
- Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация - 410 млн. лв.
- Публична подкрепа за развитието на индустриални паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност - 490 млн. лв.
Вторият стълб - Зелена България е с най-висока стойност, почти 4,5 млрд. лв. Предвижда кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие и устойчиво селско стопанство. Ето какво включва:
- Програма за енергийна ефективност в сграден фонд - 3 млрд. лв.
- Създаване на фонд за декарбонизация
- Дигитална трансформация на Електроенергийния системен оператор - 511 млн. лв.
- Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в орязването на защитените зони
- Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в страната - 848 млн.лв.
- Дигитално земеделие
Третият стълб - Свързана България - 2,6 млрд лв. 806 млн. лв. са отделени за широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура. Предвижда се цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност по жп направленията от основната и широкообхватната TEN-T мрежа. Модернизация за тягови подстанции и секционни постове по протежение на основната и широкообхватната TEN-T мрежа, с изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA:
- Преустройство и рефабилитация на ключови гарови комплекси. Изграждане на интермодален терминал - Горна Оряховица
- Закупуване на енергийно ефективен и комфортен подвижен жп състав - 256 млн. лв.
- Развитие и оптимизация на единна радиокомуникационна система (ТЕТРА) за осигуряване на комуникационна среда за управление на елементите на Националната система за ранно предупреждаване и оповестяване
- Цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите - 159 млн. лв.
- Програма за изграждане/доизграждане/реконструкция на канализационни системи в населени места с между 2 000 и 10 000 е.ж. - 575 млн. лв.
Четвъртият стълб - Справедлива България. Отделените средства по него не са много, но с проектите, разработени в него, ще бъде завършен проектът за дигитализация на съдебната система:
- Дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни - 150 млн.лв.
- Електронна идентификация (новите документи за самоличност, изпълнение на императивите за учене през целия живот) - 192 млн.лв.
- Цифровизация на ключови съдопроизводствени процеси в системата на административното правораздаване
- Укрепване, доразвитие и надграждане на Единната информационна система на съдилищата
- Подобряване на качеството и устойчивостта на политиките в сферата на сигурността и противодействието на корупцията
- Модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения - 607 млн.лв.
- Развитие на националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112
- Модернизация и развитие на психиатричната помощ
- Укрепване на капацитета на Медицинския институт на МВР за реакция и устойчивост при кризи
- Създаване на център за обучение и развитие по интервенционална неврорентгенология
Списъкът с проекти върви с реформи, подчерта Дончев. България се е ангажирала с реформи в редица сфери - образователна реформа; валидиране на умения; реформа с областта на научноразвойната дейност и иновациите; реиндустриализация; либерализация на енергийния пазар; нов регионален подход; подобряване на бизнес средата; електронно правосъдие; регистрова реформа; реформа в областта на социалните услуги.
На сайта nextgeneration.bg, който ще се активира, може да се намери пълният текст на плана, съобщи Томислав Дончев.
Ще опишем плана за възстановяване в контекста на всички останали инструменти, каза по-рано Дончев. Ще продължим с инвестициите в инфраструктура. Акцент ще е дигитализацията и модернизацията на малките и средните предприятия. Мерките няма да позволяват никой член на обществото да бъде изключен. Ще има регионален подход. От следващата година няколко общини с правителство и областна администрация ще могат да разработват съвместни проекти. Необходимост от продължаващи реформи в много сектори и нужда от инвестиции в частния. Заради пандемията животът и здравето на хората са в риск, здравната и социалните системи са подложени на натиск. има риск от увеличаване на безработицата, въпреки мярката 60 на 40. Две години България отделя 2,4 от БВП в подкрепа на хората за изход от криззата. Това обаче са спасителни мерки.
Вицепремиерът обясни, че планът не е самостоятелна реалност, а само част от инструментите, чрез които ще тече инвестиционният процес. „Трябва да отделим малко време да маркираме и опишем съществуващите вече инструменти, за да не изглеждат усилията ни, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост като фрагментирани или несъответстващи на 100 % на нуждите. Когато говорим за програмния периода 2021-2027 г., е редно да напомним, че България ще разполага почти с 18 млрд. лв. без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде използван чрез добре познатите на всички оперативни програми. Близо 4 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони и близо 10 млрд. по линия на директните плащания“, напомни той.
Инструментът ReactEU е на стойност близо 1,3 млрд. лв. и основната му цел е да финансира най-спешните мерки за справяне с пандемията и отговор на кризата. В рамките на тази година в текущия програмен период ние препрограмирахме, пренасочихме близо 1 млрд. лв. в мерки за подпомагане на предприятията, помощ на здравните заведения и социално подпомагане.
Благодарение на ReactEU подобен тип мерки ще продължат и той ще бъде на разположение на българската образователна система и здравни институции през следващите години. „Двата основни пакета от този инструмент по близо 400 млн. лв. са на разположение на Министерство на икономиката и Министерството на труда и социалната политика. Те през двете ОП: „Иновации и конкурентоспособност“ и „Развитие на човешките ресурси“ ще бъдат инвестирани в мерки за непосредствена подкрепа на бизнеса, както и мерки в помощ на най-нуждаещите се за осигуряване на всичко необходимо в тези трудни времена“, допълни Дончев.
Целта, която ще преследваме, е редуциране на въглеродните емисии с 55 % до 2030 г. с крайна цел да имаме чиста от въглеродни емисии икономика до 2050 г. устойчивост на България.„За да минем най-добре през това предизвикателство, през политиките за декарбонизация, да използваме всички възможности, Фондът за справедлив преход е отделил за България сума от близо 2,3 млрд. лв. Има една специфика. Планирането и осъществяването на проектите ще се случва на регионално ниво. Първоначалното предложение на ЕК беше три области в България да бъдат включени в този план: Кюстендил, Перник и Стара Загора по обясними причини. Там са концентрирани голяма част от мощностите, които произвежда електроенергия от въглища. България, обаче, счита, че по-голяма част от територията й трябва да е допустима за финансиране от Фонда и предложи още 8 допълнителни области, които също ще бъдат засегнати от тези политики“, допълни той. Дончев напомни, че в момента България води преговори с Европейската комисия и разчита на добър резултат. „Добрата новина е, че трите пилотни плана по отношение на първите три области ще бъдат подготвени от експерти, ангажирани от ЕК, а допълнителните планове за новите области ще бъдат подготвени на база споразумение със Световната банка. Това означава достъп до първокласна експертиза“, подчерта вицепремиерът.
Припомняме, че правителството до отнесе много критики от някои евродепутати от дясно, че все още не е представило своя спасителен план за справяне с кризата. Той трябва да бъде изпратен, защитен и одобрен от Брюксел. "България ще получи над 6 млрд. евро безвъзмездна помощ от Европейския механизъм за възстановяване и устойчивост, като 70% от тези средства се предвижда да бъдат усвоени само в рамките на 2 години (2021 и 2022 г.). Приносът на средствата за подпомагане на технологичния и екологичен преход ще бъде предварително условие за тяхното усвояване. На 15 октомври изтече предварителен препоръчителен срок на ЕК за представяне на първи варианти на националните планове, а България не представи такъв. Проектът не се обсъжда публично на национално ниво, а в ЕС няма друга страна, в която да не се води дебат по тази тема", твърдят от "Демократична България".