В края на миналата седмица дипломатът Стефан Тафров проведе среща с граждани на Велико Търново. Той е кандидат на обединение „Демократична България“ за член на Европейския парламент. Тафров спечели убедително предварителните избори на „Да, България“ за евродепутати, проведени в електронен формат чрез специално мобилно приложение.
Председателят на местната организация на „Да, България“ Сева Памукчиева представи г-н Тафров като дипломат, политик и общественик с богата биография. Владее шест езика. Още от 80-те години той е бил част от неформалните групи, които обединяват граждани против комунистическия режим. Член и основател на граждански сдружения за защита на човешките права и насърчаване на демокрацията в България, в това число Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно е бил посланик на България в няколко европейски държави, сред които Франция, Италия, Великобритания, постоянен представител в ЮНЕСКО и два пъти постоянен представител на България в ООН. През м. март 2001 г. става първият български посланик, носител на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция. Стефан Тафров сподели възгледите си за мястото на България в Европейския съюз и бъдещето на Европа:
"- Историческият избор на България е да бъде в Европа, там, където нашите предци са искали да бъде, там, където строителите на съвременна България са искали да бъде, по думите на писателя Симеон Радев. Скоро предстои 140 годишнината от приемането на Търновската конституция, центърът на тържествата ще бъде тук, във Велико Търново, в тази вълнуваща сграда, построена от майстор Колю Фичето. Хубаво е да си припомняме, че свободата, демокрацията и независимостта на България са свързани с нашата европейска принадлежност. Именно затова европейските избори са много важни. На тях ще се реши не просто съотношението между българските политически сили, а и съотношението между политическите сили в европейски мащаб. На тези избори ще се сблъскат челно проевропейските политически сили, към които принадлежи Демократична България и антиевропейските по същество политически сили. Демократична България е съюз на три политически сили – Демократи за силна България, Зелените и „Да, България“. Ние се противопоставяме на популизма както в европейски план, така и в български план, и критикуваме всички партии на статуквото затова, че не реформират България и така отслабват нейните позиции в Европа, и пречат на главната задача на България да участва в ядрото на Европейския съюз, там, където се взимат решенията. Тук става дума за истински национален интерес. Ще използвам една дипломатическа метафора - в дипломацията има едни маси, около които се събират важните страни, важните политици и взимат сериозните решения. Когато една страна не е представена около тази маса, тя е в менюто и другите, които са около масата решават какво да правят. Ето това аз не искам да се случва с България. Именно затова ние трябва да се представим добре на тези избори, за да покажем на тези партии - на ГЕРБ, на БСП, на ДПС и т. нар. патриоти, че това, което вършат в България в момента е недопустимо, че то отслабва позициите ни и че трябва да променят начина, по който управляват България и начина, по който защитават българските интереси в Европейския съюз.
За себе си виждам като най-важната задача възстановяването на доверието към България в Европа, защото то в момента е накърнено. България вече 12 години след присъединяването си към Европейския съюз си остава най-бедната страна, за нея се говори като за най-корумпираната страна и е ясно, че с този образ, който имаме пред нашите европейски партньори, трудно можем да се преборим да седнем около онази важна маса и да участваме във взимането на решенията, които определят и нашата съдба. Защото съдбата на нашата страна е свързана с Европейския съюз, европейският път няма алтернатива и всички проучвания показват, че той е ценностният избор на България. Младите българи отиват да учат главно в Европа.
Защо казвам, че трябва да се възстанови накърненото доверие?
Защото не ни приемат в Шенгенското пространство, което се гради на доверие. Там държавите делегират на други страни правото да пазят техните граници и трябва да им имат пълно доверие. Шенгенската зона е една голяма държава, в която няма вътрешни граници. Има само външни граници и страните-членки трябва да са сигурни, че партньорите от зоната няма да пускат терористи и престъпници. Как да имат доверие на България, като се знае, че нашите тайни служби за съжаление са инфилтрирани от чужди тайни служби. Как да имат доверие в една страна, в която се разхождат руски агенти. Другият фактор е хаоса в нашите гранични власти. Вражески агенти могат да влязат безпрепятствено и да отидат в друга страна от Европейския съюз, и да направят атентат. Ние сме една пробита държава като разграден двор, която не може да пази Шенгенските граници.
Вторият пример за недостига на доверие е Еврозоната. За да ни пуснат има формални чисто финансови критерии, на които България отговаря. Но отново тук излиза въпросът за доверието. Как да се има доверие в една финансова система, в която има случаят КТБ. За размерите на българската финансова система той е един катаклизъм, чиито последствия още усещаме. Тътенът от срутването на КТБ още отеква, още го плащаме и никой не е осъден за него. От известно време текът т. нар. стрес-тестове на Европейската Централна банка, които трябва да проверят истинското състояние на нашите банки, за да ни приемат в предверието на Еврозоната. Първият резултат от тези стрес-тестове е, че подуправителят и член на Управителния съвет на БНБ Димитър Костов подаде оставка. В банковият свят трябва да има главно доверие. Така че, доверие, доверие, доверие – това е най-дефицитната стока за България.
Ще попитате - как се набавя това доверие?!
Това, което нашите представители от правителството на Бойко Борисов непрекъснато правят е да представят ситуацията в България в розово - демокрацията процъфтява, ние сме най-добрите европейци. Само че всички страни, пред които се говорят тези неща, си имат свои посолства в България, които си вършат работата. И те казват – българите нямат доверие към своите институции. Най-малко доверие имат към съдебната система. Например, ако Вие сте германски или френски потенциален инвеститор, ще се замислите преди да дойдете в една страна, дали ще получите справедливост, ако имате търговски спорове. Подходът да се представя всичко в България в розова светлина е неработещ подход по мнение на Демократична България.
Единственият начин да се възвърне донякъде доверието е да се казва истината. Защото когато казвате истината, вие ставате по-достоверен източник на информация за България. И давате знак към Европейската общоност, че в България има хора, които са истински европейци, интелигентни и мислещи, които наистина заслужават да бъдат подкрепени. Моето послание към нашите партньори в ЕС е – подкрепете нас, демократичната общност, ние съществуваме, не ни отписвайте. Това е голямата опасност в момента – да ни отпишат, защото могат да кажат: "Тези българи винаги ще бъдат корумпирани и най-бедни, и нямат капацитет да решават заедно с нас бъдещето на Европейския съюз“.
Ние, от Демократична България, имаме много сериозни идеи и много практически, как да променим към по-добро взаимоотношенията между ЕС и България така, че те да помагат на нашата страна в по-голяма степен, отколкото сега. Ще дам пример. Аз съм представител на „Да, България“ с председател Христо Иванов, който се опита да направи така необходимата правосъдна реформа и в момента, в който Бойко Борисов не даде подкрепа за нея, той си подаде оставката. И Христо създаде „Да, България“ и продължи тази борба за правосъдна реформа с политически средства. Тази задача, да реформираме българското правосъдие така, че на първо място българските граждани, но и нашите европейски партньори най-сетне да имат доверие към правосъдието, може да бъде подпомогната по-добре от Европейския съюз, отколкото досега. Това е нашето мнение.
Какво се случва по този въпрос? България беше приета на 1-ви януари 2007 г. в ЕС условно. Европейците знаеха, че положението на правовата държава в България не е блестящо. И възложиха на Европейската комисия да изготвя ежегодни доклади, с които да следи реформата, да прави препоръки, да изпраща експерти да помагат, да бъде критична към нас. В началото може би вършеха някаква работа тези доклади, но в един момент станаха толкова беззъби, че престанаха да имат каквото и да е въздействие върху нещата и сега в момента имаме вицепремиер, но не знаем нещо да е направено по реформата. Докладите вече не вършат работа, защото в европейските политически семейства прекалено много разчитат на своите членове от България за да гласуват и си затварят очите за безобразията, които вършат тези членове... Така, че ние от Демократична България трябва да казваме тази доста неприятна истина на нашите партньори и да ги заставим да променят своите ходове в България, да оказват един принципен натиск върху нашите управляващи, така, че да помогнат на онези от нас, които също се борят за реформа на правосъдието.
Напоследък, вие сте свидетели на цялата история около членството на партията на Виктор Орбан в Европейската народна партия. Виктор Орбан е един пример за посткомунистически лидер и доста корумпиран автократ – ограничи свободата на медиите, на гражданското общество, започна и една антиевропейска кампания напоследък, с което си навлече гнева на много от своите колеги от ЕНП, но да се стигне до този момент те чакаха 10 години. ДСБ се присъедини към онези членове на ЕНП, които искат изключването на Виктор Орбан от ЕНП, и това е една принципна и много достойна позиция от страна на нашите политически партньори. Аз мисля, че в един момент Орбан ще бъде изключен от ЕНП и най-малкото е ясно и за слепците, че ЕНП е дистанцирана.
Нищо подобно не се случва от страна на ЕНП към най-големия член от България ГЕРБ. Нещо повече, преди две или три седмици кандидатът на ЕНП за председател на Европейската комисия, който е представител на Германския християн-социален съюз Манфред Вебер пожела успех на ГЕРБ на европейските избори без да си дава сметка, че има и други членове на ЕНП от България, които не са съгласни с ГЕРБ и се борят. Очакваме и призоваваме ЕНП поне с нещо да се дистанцира от това, което върши ГЕРБ... На няколко пъти вече ГЕРБ изпада в малцинство както в Европейския парламент, така и вътре в ЕНП. Спомняте си, че по случаят „Скрипал“ повечето страни, членки на ЕС и НАТО, в т.ч. САЩ, експулсираха руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания, след като се доказа, че това е дело на руските тайни служби, но Българското правителство начело с Бойко Борисов не ги последва.
По предложение на Европейската комисия започна процедура срещу Унгария за неспазване на европейските договори, принципите на демограцията и т.н. Отново ЕНП в своето огромно мнозинство подкрепи това решение на Европейския парламент, а депутатите от ГЕРБ подкрепиха Орбан.
Онзи ден Европейският парламент прие решение, с което замразява преговорите с Турция за членство в Европейския съюз. Депутатите от ГЕРБ и депутатите от ДПС гласуваха против това решение, и останаха в малцинство в своите парламентарни групи. Отново тяхното отношение към диктаторския режим създава чувството, че тези партии не защитават европейските ценности и принципи. Ще кажете – България е съседна страна и ние трябва да имаме добри отношения с Турция. Само че, ясно е, че с този диктаторски режим на Ердоган Турция няма никакъв шанс да бъде приета в ЕС, те самите го знаят. Не е ли по-добре, вместо да се държим угоднически спрямо режима на Ердоган, ние, България и управляващата партия, да им кажем – нямате никакъв шанс за ЕС, и ние да поемем вътре в ЕС инициативата за избягване на това лицемерие и тази привидност на преговори между ЕС и Турция, и да кажем – явно е, че членството в ЕС няма да стане, но дайте да изработим друга формула на сътрудничество между ЕС и Турция, има такива идеи в Европа за засилено партньорство в икономическата област, има Митнически съюз на ЕС и т.н. Нека България да вземе инициативата, ние по-добре познаваме региона. Нека имаме самочувствие и вместо България да се крие по ъглите по този деликатен въпрос, ние хем да защитим принципите, хем да дадем някакъв пример в европейската дипломация. Това е моята идея. Между другото, нашият представител в Европейския парламент от ДСБ Светослав Малинов гласува за това решение съвсем правилно.
Въпреки тези случаи на непослушание на ГЕРБ в демократичното семейство на ЕНП, то продължава да не казва и една дума за поведението на ГЕРБ. Могат да кажат много по отношение на това, че няма никакво придвижване в борбата с корупцията по високите етажи на властта, което Европейската комисия винаги е искала. Обвиненията срещу кметовете на Златица и Созопол не е борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Кметът на Созопол е избран с подкрепата на ГЕРБ и вече е толкова неудобен, че това обвинение от прокуратурата убива неговата кандидатура и изважда ГЕРБ от неудобното положение да го подкрепи за още един мандат – това е целта на цялата операция. Няма никакви данни, че България има някакъв напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта.
Друг пример – в Румъния имаше една смела прокурорка Лаура Кьовеши, която извърши много сериозни реформи в това отношение. Корумпираното сегашно правителство я махна от тази позиция и сега, когато тя се кандидатира за главен прокурор на ЕС, се опитва да й попречи. Как мислите, че гласува България? Европейският парламент я подкрепи, но депутатите от ГЕРБ не гласуваха. Как гласува правителството? Имаше таен вот и авторитетното издание „Файненшъл таймс“ казва, че по молба на румънците, България, Унгария и Полша са гласували срещу Лаура Кьовеши. И ние питаме ГЕРБ, питаме Бойко Борисов - как гласува България и каква е българската позиция по кандидатурата на Лаура Кьовеши, но те не казват. Ще ви кажа защо – защото се страхуват, че стане ли Лаура Кьовеши, една жена, която е действително желязната лейди – 80% от нейните актове издържат в съда, върнала е 3 милиарда евро на европейските данъкоплатци благодарение на делата, които е водила за корупция в Румъния, тя ще свърши работа, защото познава посткомунистическата действителност и ще се оправи и в българската действителност. Ето от това се страхуват управляващите. Всички тези неща трябва да се взимат предвид, трябва да бъдат казвани и дано да стане ако имаме в Европейския парламент хора, които да го правят.
Така, че ако съм дошъл днес във Велико Търново за пореден път да търся Вашето доверие, то е за да ви кажа тези неща, да ви обесня, че това ще бъде моят подход – открит и честен, без да се премълчават трудностите на България, защото това не води до нищо хубаво за България. Води просто до един отчаян опит за замазване на очи, всъщност ни държи продължително в едно крайно незавидно състояние, при което западните ни партньори ни тикат непрекъснато в периферията, тупат ни по рамото и ни изолират от важните решения. Това е нашия главен страх в Демократична България, че при тази Европа на две или повече скорости, която се създава, България ще бъде на третата скорост, дори не и на втората. Дошъл съм да помоля за Вашата подкрепа, за да мога да върша тази доста важна работа и да защитя достойно интересите на Демократична България.“
След интересна, откровена и продължителна дискусия с присъстващите, господин Тафров любезно отговори и на въпросите на Actualno.com:
С кои постижения на български държавник и дипломат се гордеете най-много?
- Най-много се гордея с признаването на Македония от България. Знаете, България беше първата страна в света, която призна Македония като независима държава на 15 януари 1992 година. Тогава бях действащият министър на външните работи и допринесох министър председателят Филип Димитров и неговото правителство да вземат решение за признаването на Македония, което се оказа едно от най-важните решения, което България някога е взимала след падането на комунизма и предопредели успеха на българската външна политика на Балканите. Тогава се говореше, че едва ли не ще започва нова Балканска война и България ще участва в нея. Ние разсеяхме тези страхове и си постлахме пътя към Европейския съюз от една страна, от друга страна изпратихме едно силно послание на нашите братя във Вардарска Македония, че ние не сме техни врагове. Ако се сещате за притчата за Соломон, когато дошли две жени с едно дете и всяка претендирала, че е негова майка. Тогава той казал, че ще го разсече и истинската майка се обадила. Така, че в този случай ние действахме като истинската майка. Разбра се коя е истинската майка – България. Заслугата е на Филип Димитров и неговото правителство, аз само помогнах. Бях много млад тогава, само на 33 години и това за мен беше особено важно.
Вторият ми повод за гордост е това, че при правителството на Иван Костов на ОДС България беше извадена от черния Шенгенски списък и бяха отменени визите за българските граждани, и те започнаха да пътуват в Европейския съюз без визи. До този момент имаше огромни опашки пред посолствата, а след това решение визите отпаднаха. Това беше много важно и едно от най-хубавите неща, които е свършило правителството на Иван Костов. То стана по време на Френското председателство на ЕС, когато председателствата бяха много важни и решаващи. Аз бях посланик във Франция и фактически допринесох Френското председателство да приеме България да бъде отделена от Румъния – това беше най-трудното, защото знаете за историческите връзки мужду Франция и Румъния. Допринесох за това Франция да приеме България да бъде извадена от този черен списък и да бъдат отменени визите една година преди Румъния – много се гордея с това си постижение на дипломат.
Третият ми повод за гордост е изборът на България в Съвета за сигурност на ООН през 2001 година.
Три важни и значими постижения за всички българи – колко политици могат да се похвалят с такива резултати?! Какво най-много Ви изненадва в работата?
- Най-голямата ми приятна изненада е, че при тези мои срещи из страната има значинелен брой млади хора, които се интересуват от политика. Те са без наслоенията и травмите от комунизма, които има моето поколение, чувстват се европейци и в тях е най-голямата ми надежда.
Коя е най-голямата грешка на българския преход?
- Не направихме лустрация. Нещо се стъписахме, казаха ни, че нямало да бъде демократично. Страните, които направиха лустрация като Чехия, Полша, са далеч напред.
Има ли нещо, което Ви кара да се чувствате безсилен?
- Простотията. Тя ме отчайва от човешката природа. Когато я срещна в България ме натъжава като български патриот, защото аз имам една друга представя за собствената си страна като истинска европейска страна, която през Възраждането е запазила своята идентичност благодарение на образованието. Когато видя брутална посредственост се отвръщавам и ми идва да захвърля всичко... но не го правя, и продължавам да работя.
Има ли нещо, което може да Ви спре по пътя към постигането на Вашите цели и мечти?
- Има, разбира се, аз не съм свръхчовек. Може да стане някакъв катаклизъм или терористична атака... Практически това, което ме уморява и забавя е отчаянието. Особено у по-възрастните хора, които ме срещат и ми казват: "– Г-н Тафров, 30 години се опитваме и не става, и не става, и не става...". Аз имам към всички едно и също послание – докато има свобода, има надежда. Не бива да скръстваме ръце. Това е, което ми отнема много сили – да се боря с тази резигнация, с това отчаяние и безсилието на хората. Докато имаш глас и можеш да си пуснеш гласа в урната за някой, който не е бандит или крадец, имаш власт.
Кое ни пречи да имаме Европа на една скорост?
- Не можем да се преборим с нашите собствени слабости – с неработещата съдебна система, с корупцията. Комунизма много дълбоко е увредил тази част от Европа, има някакво догонване, но на всички ни се иска да се развиваме по-бързо. Затова трябва да избираме по-съвестни хора да се занимават с политика. Да се прави разлика – кой, макар и да не е толкова идеален, се опитва да направи нещо, и да се гласува.
