Нацията ни отново е разделена. По най-тежкия проблем за България и света в последните години. Двете крайности – паниката и отричането, са на път да превърнат коронакризата от здравна, икономическа и социална, в поредната гореща точка на противопоставяне.
Различното мнение е ценност в една демократична държава. То е задължително в политиката, икономиката и всички социални сфери. Но е „игра с огъня“, когато се отнася за здравето и живота.
Covid-19 настъпва с нова сила. Европа въвежда нови драстични мерки. Днес отбелязахме черен рекорд – 1024 заразени за денонощие. Но това сякаш не ни стряска, а ожесточава още повече. Теории на конспирацията заляха социалните мрежи, че толкова изследвания не могат да се направят за 24 часа. Появиха се още повече „авторитети“, отколкото в началото на коронакризата през пролетта. Сякаш е жизненоважно да се убедим, че това е измислица, а не страшна реалност!
Отричането е оръжие срещу страха. То няма да омаловажи заплахата, а ще й позволи да нанесе по-сериозни здравни и икономически щети.
Как да се противопоставим на тази опасност?
На първо място с единство. Единни срещу това, което се задава, дори във всичко друго да сме различни.
На второ място с отговорност. Към себе си и към другите. Социалните контакти са важни, но не повече от живота и здравето.
На трето място със стриктното спазване на мерките. Независимо дали вярваме или не в пораженията от коронавируса. Не можем да лишаваме другия от правото да опази живота си. Изборът е между маската и апарата за обдишване!
На четвърто място със солидарност към най-безпомощните и уязвимите – както от страна на държавата, така и помежду ни.
На пето място с постоянния контрол и самоконтрол както от страна на гражданите, така и от страна на фирмите. Бизнесът трябва да работи, но при спазване на всички противоепидемични мерки, за да не се застрашава здравето на хората и да не се спира икономиката.
Здравните, икономически и социални последици от коронакризата ще се усетят най-силно през предстоящите месеци. Тяхната поразяваща сила ще зависи не само от умението на управляващите да се справят, но и от всеки един от нас. Длъжни сме да направим всичко по силите ни, за да не допуснем най-черния сценарий – всеки, според възможностите си.
Петте стъпки към това не са трудни, а въпрос на осъзнатост. В тежки за нацията моменти трябва да почерпим сила и мъдрост от предците ни, които са разбрали простата, но необорима истина: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!“
