Българските власти показаха впечатляваща отзивчивост към недоволството на Москва от най-високо ниво, коментира руската информационна агенция РИА Новости в материал, озаглавен "България се научи да вярва на Русия. Но това няма да ѝ помогне".
Струваше си държавният глава на Руската федерация Владимир Путин да каже, че София умишлено забавя изграждането на "Турски поток" на своята територия, защото само няколко часа по-късно българският премиер (Бойко Борисов) увери, че причините са свързани изключително със "задължителните процедури" на Европейския съюз. Бойко Борисов също изрази надежда за успешно стартиране на проекта.
Коментарът на премиера не само не противоречи, но по-скоро засилва мнението на руския президент, че продължаващите забавяния очевидно са свързани с "натиск отвън". България е принудена непрекъснато да потвърждава, че е - отново съгласно думите на самия Борисов - "лоялен и силен член на НАТО и ЕС". И това, разбира се, не се вписва добре с изпълнението на стратегически проект в областта на енергетиката, обвързан с Москва.
Проблемът е, че дразненето на Русия с бюрокрацията на София не е вариант. Путин категорично заяви, че ако българските власти не искат да ускорят работата по "Турски поток", то тогава Москва ще намери други пътища към Южна Европа.
Българите знаят повече от всеки друг, че подобни думи от Кремъл не представляват празна заплаха. Тъжната съдба на "Южен поток", който, ако беше реализиран, щеше да превърне България в най-важната транзитна държава, служи за постоянно напомняне и потвърждение.
Ако през 2014 г., когато руската обреченост и предстоящият крах бяха очевидни за цяла Европа, то 5 години по-късно надеждите, че Кремъл ще търпи до безкрайност бюрократичното оплитане на България, изглежда илюзорно. София не се съмнява, че Москва ще изпълни обещанието си.
Размяната на коментари от последните дни може да послужи като урок не само за София, но и за много други европейски (и световни) столици. На първо място, важен е техният зараждащ се навик да вярват в Москва.
Иронично е, че консолидирането на обусловения рефлекс към ситуацията "ако Русия казва, значи ще го направи", е на база отрицателен опит. Там, където дълго време многобройните "моркови" под формата на убеждаване, преференциални условия и различни "добрини" не сработиха, ситуацията се раздвижи значително, едва когато "тоягата" се превърна в основно средство на общуване.
Всъщност такава бърза реакция на българския премиер на думите на Путин просто потвърждава напредъка по този въпрос.
Второ, еднакво важна последица от случващото се е осъзнаването, на някои места много болезнено, от истински прозападните държави от Източна Европа, на простата истина, че суверенната политика винаги е по-изгодна, отколкото старателно да се угажда на избрания господар.
Преди 5 години България загуби "Южен поток". Забележките на Путин ясно намекват, че София вече е на няколко крачки от загубата и на "Турски поток".
И като цяло човек би могъл да разбере българските елити, които се страхуват да повишат гласа си в защита на националните интереси, защото страната им е толкова незначителна и слаба в сравнение с великите сили на Запада.
Но в близост до нея има съвсем различни примери. Някои държави в Източна Европа, вместо да затвърждават окаяното си положение, като повтарят "ние сме малки, бедни и слаби, нямаме възможност да се противопоставим на заповедите на американците и ЕС", доста успешно маневрират, поставяйки собствените си интереси на преден план.
И което е характерно, резултатите от такава политика са многократно по-добри от тези на наистина бедна България, която даде всичко от себе си за светло европейско бъдеще.
За Полша, която не може да бъде обвинявана за съчувствие към Русия, не може да се твърди, че има независима политика. Но тя изобщо не се страхува от раздразнението на ЕС. Има и Унгария, която прави това, което сметне за необходимо, и никакво недоволство отвън не е в състояние да трогне официална Будапеща.
В крайна сметка има малка бедна Сърбия, която, въпреки целия натиск от страна на Запада, отказва да загърби дълбоката връзка с Русия - и това не води до фатални последици за Белград от много години.
Сега ситуацията около българската част на "Турски поток" започва да буди клиничен интерес: дали властите на страната ще рискуват да защитят националните интереси, или ще доведат ситуацията до логичния край – загубата и на този проект? В случая на последния вариант България, разбира се, ще се превърне за целия свят в паметник на отхвърлянето на суверенитета като национална идея и последствията, до които водят подобни действия. А това само по себе си е интересно и полезно по свой начин – но за другите.
