С лева (поне) още две десетилетия или с евро до една-две години - отговорът зависи от решения, които предстои да вземе 49-ият парламент и нов кабинет. Наред с всички цели, които са си поставили - на първо място бюджет за 2023 година или каквото е останало от нея, депутатите ще трябва да насрочат дата за референдума на партия "Възраждане".
Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната?
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Лидерът ѝ Костадин Костадинов съобщи, че внесената на 7 април подписка в Народното събрание е преминала проверките на ГРАО - от събраните общо над 600 000 подписа редовни са над 470 000. Те надхвърлят със стотина хиляди получените от "Възраждане" 358 174 гласа на вота на 2 април.
Щом всичко с подписите е наред, парламентът е длъжен до 7 юли да вземе решение за произвеждане на всенародното допитване. В срок от 3 месеца след това президентът с указ определя датата му. И тъй като наесен предстои местен вот, то най-вероятно заедно с избора на кметове и общински съветници гражданите ще отговарят на въпроса: "Съгласни ли сте България да запази българския лев като единствена официална валута до 2043?"
Парламентарни игри
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Политическите сили още не са подготвили позиции как ще постъпят с референдума на "Възраждане". Комисията за пряко участие на гражданите и взаимодействие в гражданското общество, която ще трябва да изработи основното становище за допитването, още няма председател. Впрочем, такива нямат и останалите парламентарни комисии - с изключение на правната. Комисията за пряко участие на гражданите не е сред тези, към които има апетити за оглавяване, но в контекста на предстоящия референдум става особено значима. Точно половината от нейния 16-членен състав са депутати от управляващото мнозинство - ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, в т.ч. и шефът на правната комисия Стою Стоев.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
От "Възраждане" вече декларираха, че не искат председателски места в комисиите. Заявката е част от техния антисистемен имидж, който обаче не им пречи да образуват плаващи мнозинства с ГЕРБ и ДПС по значими теми. С гласовете на трите политически сили следствието беше извадено от прокуратурата и така се увенчаха с успех опитите от предишен парламент. А с отказа си от регистрация в пленарна зала "Възраждане" спомогна ГЕРБ, ДПС и "Има такъв народ" (ИТН) да изберат Делян Пеевски (ДПС) за член на комисията по конституционни въпроси. Случи се в навечерието на 10-годишнината от големите протести срещу избора на Пеевски, предложен през 2013 година от ръководството на БСП за шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
Тези гласувания потвърждават, че макар и част от мнозинство, подкрепящо правителството, в ГЕРБ ще следват интересите си и остават верни на формулата за плаващите мнозинства, утвърдила се в поредица парламенти. "Възраждане" влиза в тези сметки - и не го прави с неохота. В същото време поддържа антисистемна форма, нападайки Явор Божанков и Манол Пейков от ПП-ДБ, защото Костадинов и депутатите му са дали дума да не ги допускат до трибуната. Но с това си поведение изглеждат като плагиати на "Атака".
Референдум ще има
Още: Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Здравият разум подсказва, че в парламента едва ли ще се противят на референдума. От подобна съпротива ще спечели единствено "Възраждане", която усилва реториката си как чужди посолства и зли сили искат да я забранят и унищожат. Пропагандните тези за враг, с който се борят, датират още от 2020, когато Костадинов и хората му излязоха пред президентството, за да протестират срещу Мутрите - както и много други. "Ако не успеят да заличат "Възраждане", ще ни ликвидират физически", казваше тогава лидерът.
В следващите три години партията му стана трета политическа сила - първите две преди нея са коалиции.
Законът позволява на депутатите да се обърнат към Конституционния съд (КС) със запитване дали плебисцитът не противоречи на договора с ЕС, съгласно който България се е задължила да се присъедини към еврото след постигане на определени критерии. Към КС може да се обърне и правителството, държавният глава, също и всеки от тримата големи - главният прокурор и председателите на върховните съдилища.
Но дори и да има такива питания, те не може да забавят референдума, тъй като КС трябва да се произнесе преди датата на провеждането му.
Парламентът има право да редактира въпроса за допитването, но без да го променя по същество. Съществена или редакционна поправка би била обаче, ако се запише: "Съгласни ли сте България да запази лева докато бъде готова да приеме еврото?".
В ръцете на правителството
Подписката за референдума активизира избирателите на "Възраждане" за изборите на 2 април, ще го направи и за местните избори. За да бъде успешно допитването, трябва да са гласували поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори - и половината от тях да са отговорили с "да" на въпроса. Априлските произведоха отчайващо ниска избирателна активност с гласувалите 2 682 338 души. (Местният вот предизвиква по-голям интерес - през 2019 гласуваха почти 3.1 милиона души, няма да е трудно и сега да се постигне същият резултат.)
Достатъчни са 1.342 милиона "да", което е три пъти повече от действителните подписи на "Възраждане", за да бъде признат за валиден референдумът и обнародван в Държавен вестник.
Много ще зависи от правителството как биха отговорили гражданите на въпроса на "Възраждане". Кабинетът на акад. Николай Денков, в който министър на финансите е Асен Василев, разполага с близо 4 месеца да навакса с пропуснатата информационна кампания за еврото. Служебните кабинети на президента Радев не проявиха особена активност, макар че внесоха в парламента нужните за конвергенцията законопроекти. Но и те не бяха приети поради разногласия по казуса "зелена карта" и заради изисквания към адвокатите, предвидени в мерките срещу изпирането на пари. Готови за внасяне са и други два проекта - закон за еврото и за БНБ, така че графикът на 49-ия парламент ще е особено натоварен.
Василев обеща бюджет, отговарящ на критериите за добро финансово управление - дефицит в рамките на 3%, политики на нисък дълг, и прогнозира инфлация от 7% в края на годината. Той е в отбора на оптимистите, които смятат, че България може да влезе в еврозоната през 2025 година. Бранниците на лева ще пробват да ги опровергаят.
Автор: Емилия Милчева, Дойче веле
