"Прочетох във вестник, че този текст в проекта бил скандален, чудовищен и т.н. Според мен тази оценка е прекалено крайна, най-малко, защото за накърняване на правото на неприкосновеност на личността по чл.32, ал.2 от Конституцията се предвиждат почти символични наказания, а има и други аргументи".
Това казва пред в. "Стандарт" Бойко Рашков, председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства по повод текста от проекта на Наказателен кодекс (НК)- въвеждането на наказания за снимане без съгласието на човека по чл.146?
На твърдението, че по този начин се нарушава правото на достъп до обществена информация Рашков казва следното: С аргументите срещу този проект се прави опит в по-голяма степен да се защити правото на достъп до обществена информация, отколкото неприкосновеността на личността.
"Правилният подход е двете права да се балансират така, че да не се ограничава непропорционално нито едното, нито другото. Известно е, че Конституцията забранява филмирането, фотографирането, записването и т.н. на един гражданин без негово съгласие или въпреки неговото изрично несъгласие. Стои въпросът с какви мерки това право да се защити. Една от възможностите е да се предвидят наказания и от тази гледна точка няма противоречие между Конституцията и проекта за НК. Ако нормата се приеме на първо четене, тя ще се усъвършенства, конкретизира и т.н.", подчертава председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Той съобщава, че Бюрото за контрол на СРС "ще контролира разрешаването, използването и прилагането на СРС, унищожаването и съхраняване на резултатите, придобити чрез тях". Най-важното е, че властта си позволи да създаде независим от себе си орган, който да контролира част от дейността на изпълнителната и съдебната власт. За мен това е най-голямото постижение в Закона за СРС от м.г, което за съжаление остава неразбрано, подчертава Бойко Рашков.
