Има сериозен риск президентските избори да бъдат спечелени от ляв и проруски настроен кандидат. Това каза депутатът от Реформаторския блок Атанас Атанасов.
По думите му този риск е бил подминат с високомерие от ГЕРБ. „Ако загубят изборите и за български президент бъде избран човек, ориентиран на североизток, отговорността ще е тяхна”, подчерта Атанасов.
„Когато от ДСБ излязохме с публична позиция да предложим да бъде издигнат общ кандидат на десницата, независим, равноотдалечен от всички политичеси сили, сме си направили своя анализ, това не беше провокация”, поясни още Атанасов пред bTV.
Социологията показва, че над 60% от българските граждани искат да бъде избран за президент човек, който да е коректив на изпълнителната власт, тоест да не бъде момченцето, посочено от Бойко Борисов”, изтъкна Атанасов.
„РБ е добре да излезе с единна кандидатура, но задачата трябва да бъде да се бори за победа, а не да се калкулира някакъв резултат, който впоследствие да бъде търгуван за закрепване на позиции в изпълнителната власт”, подчерта той.
Атанасов поясни, че има сближаване на позициите за участие на РБ като политически субект на президентските избори, но има твърде много неща, които трябва да се изясняват.
Радан Кънев има качествата да проведе солидна битка, въпросът е в това, че ние не трябва чрез такъв тип кандидатури да търсим нов сблъсък вътре в РБ, а да търсим обединение, каза още той.
Атанасов вижда рискове за гражданските права на хората в България в проектозакона срещу тероризма.
Той го оприличи на поговорката „Напънала се планината и родила мишка”. „Само че има опасност тази мишка да нагризе малкото сиренце на гражданските права в България”, подчерта Атанасов.
В преходните и заключителните разпоредби се дават полицейски правомощия на ДАНС, отбеляза той.
„Миналата година парламентът прие законови изменения и извадихме ГДБОП от ДАНС, върнахме го в МВР и отнехме полицейските правомощия на тази информационна служба. Сега защо се възстановяват, при условие че шеф на антитерористичния щаб е министърът на вътрешните работи”, попита депутатът от РБ.
Контраразузнаването по западен модел не би трябвало да има полицейски правомощия, категоричен беше той.
Атанасов отбеляза, че се въвежда и специален ред за искане и даване на разрешение за специални разузнавателни средства по отношение на дълъг списък от евентуално извършени престъпления по Наказателния кодекс. Главният прокурор е посочен, че има право да иска тези разрешения, а само специализираният наказателен съд ще ги дава. „Защо се определя толкова тесен път, нека да оставим общия ред, който съществува досега - всички служби, когато получат сигнал, да имат право да искат”, подчерта депутатът от РБ.
По думите му има постоянна тенденция прокуратурата да се опитва да завзема територии на изпълнителната власт именно в областта на СРС-тата. Според него големият проблем е, че прокуратурата не подлежи на никакъв контрол.
