Расте броят на политиците в България, които желаят да отклонят страната от курса на евроатлантическото развитие. Следвам безкомпромисно и посветено този курс, защото дълбоко вярвам, че това е верният път, заяви държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев пред офицери във Военната академия „Георги Стойков Раковски“.
В рамките на предстоящата президентска надпревара всеки от кандидатите ще трябва ясно да се определи, къде стои ценностно и да поеме конкретни ангажименти как ще задълбочи интеграцията на страната в Европейския съюз и в НАТО и как ще отстоява евроатлантическите ценности, призова държавният глава, който откри тържествено новата учебна 2016-2017 година в най-старото висше военно училище в България. „Чухме не един политик да зададе въпроса: Какви са тези евроатлантически ценности? Казвам ги ясно – това са ценностите на мира, демокрацията, върховенството на закона. Има ли някой, който да каже открито, че евроатлантическите ценности са по-различни от нашия национален идеал“, попита президентът Росен Плевнелиев.
„Светът изгуби своя баланс и ще отнеме доста време, докато бъде създаден нов, устойчив световен ред. Намираме се в преходен период от един световен ред, установен след края на Втората световна война, който изгубихме, към нов, устойчив световен ред, в един многополюсен свят който тепърва трябва да създадем. В този преходен период живеем в трудни времена на рекорден брой кризи, конфликти, бежанци, военни маневри, пропагандни и кибер атаки, и политическо противопоставяне“, посочи президентът в обръщението си към слушателите във Военната академия.
Според държавния глава, днес в Европа се сблъскват два противоположни свята – Европа от 19 век на велики сили, „които си играят на сфери на влияние“, и Европа от 21 век на мира и интеграцията, на човешките права и върховенството на закона. „За съжаление, днес някои световни и европейски лидери разсъждават в категориите на реалполитиката от 19 век – геополитически сфери на влияние, баланс на силите, агресивен национализъм, преначертаване на граници със сила, върховенство на интересите, а не на правото. За тези лидери е важно да спечелят геополитическата игра, а не човешките права и върховенството на закона. Ние обаче вярваме в съвсем друга Европа – Европа на достойнството и равноправието между всички държави, Европа на върховенството на закона, а не на силата и интересите“, каза Росен Плевнелиев и призова за решително противопоставяне на реалполитиката. „Това е цинична политика, което доведе до две световни войни, Холокоста, Гулаг и Белене. Днес има огромен риск какви принципи ще подкрепим и коя Европа ще изберем – Европа от 19 век или Европа от 21 век“, заяви държавният глава.
Президентът Росен Плевнелиев посочи, че членството в ЕС и в НАТО е фундамент на демократичното развитие на България и се обяви в подкрепа на инициативите за повече интеграция и съвместимост в европейската отбрана, за споделяне на общи ресурси, за общи тренировки и за общо закупуване на техника. „Добрите европейски идеи за обединяване и споделяне, както и за изграждане на способности чрез инициативата “рамкова държава“ и много други, имат дълбок смисъл и трябва да бъдат реализирани в рамките на Европейския съюз с активно българско участие“, подчерта върховният главнокомандващ.
Същевременно президентът посочи, че реакцията на определени медии и политически среди след решението на Министерски съвет за съвместно изпълнение на задачи по охраната на въздушното пространство на страната от Военновъздушните сили на България и САЩ, повдига много въпроси. „Самоизолацията на България в рамките на своето собствено въздушно пространство със своите собствени и вече морално остарели Миг-29 не допринася по никакъв начин, нито помага за подобряване на съвместимостта, нито за повишаване на бойните способности, нито за придобиването на нов изтребител, което желаем“, коментира Росен Плевнелиев. „На тези политици ще припомня, че усилването на мисията по охрана на въздушното пространство на страните членки по източния фланг на НАТО, със съюзнически сили на ротационен принцип, бе договорено на срещата на върха в Уелс и препотвърдено във Варшава. Именно затова Народното събрание прие изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили, които регламентираха възможността за извършване на съвместни мисии по охрана на въздушното пространство, изцяло в интерес на модернизацията и съвместимостта на Българската армия“, припомни държавният глава.
Президентът открои също така извършеното през последните години за повишаване на способностите на българските Въоръжени сили. Средствата за отбрана за 2016 г. бяха увеличени до 1.35% от БВП, като е осигурено по-нататъшно плавно увеличаване до достигане на 2% от БВП до 2024 г. Приети бяха Програма за развитие на въоръжените сили до 2020 г., както и План за развитие на въоръжените сили до 2020 г. „Това беше решено с широко политическо съгласие на Консултативния съвет за национална сигурност. Сега трябва добро изпълнение на поетите ангажименти и осигуряване на необходимия за това ресурс. Издигнахме съвместимостта с армиите на съюзниците в НАТО като висш стратегически приоритет. Същевременно Република България активно участва в изпълнението на Плана на НАТО за повишаване готовността за действие, приет на Срещата на върха в Уелс“, посочи държавният глава, цитиран от прессеретариата си.
Президентът припомни и проведената всеобхватна реформа в сектор „Сигурност“, в резултат от проведения през 2012 г. Консултативен съвет за национална сигурност относно поставянето на дейността на службите с сектор „Сигурност“ на ясна институционална основа.
Държавният глава Росен Плевнелиев изрази очакване за бързо формиране на национален орган и изработване на национални регламентиращи документи в сферата на киберсигурността, необходими за прилагането на политиките за сигурност на НАТО и ЕС за изграждане на национални способности за киберотбрана. „Обявяването на киберпространството за новия фронт на глобалната война предполага приоритетно изграждане на компетенции, организация и заделяне на ресурси за постигане на киберустойчивост в обхвата на отговорностите на МО, но и на цялата държава“, каза още президентът.
В условията на множество кризи в съседните на страната ни региони България остава предвидим и надежден съюзник и е ключов фактор на стабилността в Югоизточна Европа, подчерта Росен Плевнелиев в обръщението си. Според държавния глава, членството на страната ни в НАТО продължава да бъде най-силната гаранция за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на България. „Като съюзник сме решени да допринесем за изпълнението на приетите общи решения в съюза, които са насочени към неговото адаптиране в променящата се среда на сигурност“, заяви Росен Плевнелиев и беше категоричен, че България ще продължи да изпълнява своите ангажименти в рамките на колективната система за сигурност на НАТО и Европейския съюз.
От трибуната на Военната академия държавният глава отново призова за осигуряване на приемственост и непрекъснатост на процесите на модернизация и превъоръжаване и за усвояване на нови теоретични възгледи и технологични постижения в областта на отбраната и военното дело. „Длъжни сме да обърнем и по-съществено внимание на кадровата политика. Днес е важно да насочим своите усилия в посока повишаване мотивацията на българските военнослужещи, за да направим военната професия привлекателна за повече млади хора в България. Само така ще успеем да изградим модерна и боеспособна армия, адекватна на реалностите на съвременната среда за сигурност“, заяви президентът Росен Плевнелиев.
