Пред БНР историкът проф. Петър Стоянович коментира, че съжителстването на два процеса – законотворчество и продължаващ ремонт на сградата на бившия Партиен дом, не е толкова фатално:
„Още повече, че като всичко в България, този ремонт аз го помня много добре като парламентарен секретар в края на 90-те г., течеше още тогава, а повечето от комисиите заседаваха в тогавашния партиен дом“.
Според него е спорно и доколко е смислено прехвърлянето от една сграда, строена за Народно събрание, в друга, която никога не е била смятана за годна за това.
„И спомням си първоначалната идея – през 90-те г. имаше идея вътрешният двор да стане заседателна зала и да бъде покрита със стъкло“, каза проф. Стоянович в предаването „12+4“.
„Прехвърлянето според мен, за жалост, не води нито до по-добро качество, нито до по-добро количество, нито до по-смислено съдържание. По няколко факта, които не зависят нито от гипса и хоросана, нито от огледалата или по-богат бюфет“, допълни той и подчерта, че „Народното събрание е един най-висш орган в една демократична държава и се мери по свършената работа и по това колко често и колко не се променя един закон“, което се случва твърде често.
Според него надписът „Съединението прави силата“ не е пренесен, тъй като „няма смисъл за тези хора, които са вътре“:
„Ние живеем в един политически Дисниленд, пренасяме псевдемократическа процедура в една абсолютно тоталитарна сграда, в която не се знае чии духове витаят и командват“, допълни той.
