Народните представители гласува парламентът да не работи от 14 до 23 май. По предложението гласуваха 74 депутати, от тях 73 „за”, „против” – един, предаде Агенция "Фокус".
За сметка на това днес заседанието на парламента продължи над 13 часа. Причината е в приемането на новия Закон за МВР, с който народните представители се занимават след като за пореден път си показаха рогата покрай искането за оставка на Мая Манолова като заместник-председател на Народното събрание.
Депутатите преха текстове за дисциплинарна отговроност на служителите на МВР , според един от който тези служители, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания, а дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарните наказания са: мъмрене; писмено предупреждение; порицание; забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години; понижаване в длъжност за срок до една година; уволнение. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител.
Приети са и текстове за имуществена отговорност, като държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
По отношение на прекратяване на служебното правоотношение, депутатите решиха, че полицаите напускат системата на МВР: при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години; при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по искане на служителя; по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания; по собствено желание; при съкращаване на длъжността; при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини; при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради: влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода; при получаване на най-ниската обща оценка на професионалната дейност; при незавършване на курса за първоначална професионална подготовка; при неподаване на декларации по чл. 160, ал. 3; при установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание уволнение; при отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация; при установяване на несъвместимост в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 1-4; при назначаване или преминаване на държавната служба въз основа на неистински или преправен документ, или документ с невярно съдържание, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”; придобиване на друго гражданство.
Опасенията от новия закон
Най-спорният момент, който събуди общественото внимание, е чл. 63 във въпросния законопроект. Той гласи следното:
Министърът издава заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности застрашаващи националната сигурност или обществения ред.
1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;
2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;
Според управляващите новият законопроект не дава прекомерни правомощия на силовите структури. От ГЕРБ обаче контрират, че тъй като в българското законодателство протестът като форма на обществено мероприятие не е уреден, то в точка 1 от чл. 63 могат да влязат мирни протести като ДАНСwithme.
Сериозно опасение в тази насока буди и чл. 87, ал. 1, т.7. Съгласно нея полицията може да употреби сила "при групови нарушения на обществения ред".
В мотивите на законопроекта е записано, че с него се цели ясно разграничаване и регламентиране на правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство на министерството; по-ефективно управление на Министерството на вътрешните работи като система чрез промени в структурата, организацията на дейността, взаимодействието и контрола; по-ефективно управление на човешките ресурси; отстраняване на несъвършенствата на действащия Закон за Министерството на вътрешните работи.
