Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за българските лични документи, внесен от Министерски съвет.
Чрез законопроекта се въвежда "електронната идентичност" и в Закона за личните документи.
Въвеждането на електронен идентификатор в личните карти бе заложено в Закона за електронната идентификация, но бе отхвърлено на второ четене от вътрешната комисия в Народното събрание по предложение на председателя й Цветан Цветанов (ГЕРБ).
Преди окончателното отхвърляне на промените в комисията Цветанов отправи обвинения за лобизъм в полза на определени фирми, а по-късно коментира, че не може с поправките в Закона за електронната идентификация да се променя специален закон - този за българските лични документи.
Сега парламентът подкрепи новите текстове, в които се казва, че електронният носител на информация (чип) ще се съдържа в личната карта. В него ще се съдържат освен данните за документа (неговия вид, издаващия го орган, три имена на притежателя, номер на документа и др.), снимка на лицето, удостоверение за електронна идентичност, квалифицирано удостоверение за електронен подпис, други данни, включително и биометрични такива.
В мотивите към проекта е записано, че е предвидено заявяването на желанието да се ползва електронна идентификация да става според правилото на изричния отказ, т.е. при подновяване на личните карти или издаване на нови, те ще бъдат с чип, освен ако има изричен отказ чипа да бъде на този документ за самоличност. В такъв случай чипът може да бъде поставен на друг носител, включително и на флашка. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2018 г., когато МВР ще има техническа възможност за издаване на лични документи с електронен носител.
При гласуването депутатите отхвърлиха законопроекта, внесен от Илия Илиев от ДПС. Той предвижда да се създаде картотека от кметовете за тези български граждани, които не отговарят на условията за адресна регистрация и те да се водят на временен служебен адрес.
