След прекъсване от малко под един час, Комисията по конституционни и правни въпроси поднови днешното си заседание в опит да приеме на първо четене много важни промени в Закона за съдебната власт.
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?
Основата на законопроекта е закриване на специализираното ни правосъдие (изменения в Закона за съдебната власт, предложени от "Демократична България").
В законопроекта на демократите особено важно е искането за промяна при гласуване за освобождаване на някой от т.нар. трима големи (главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС) – предлаганата промяна предвижда за освобождаване на председателите на върховните съдилища да трябват както 17 от 25 гласа на Пленума на ВСС, така и мнозинство в съдийската колегия. А за кариерното развитие на съдиите трябват поне 8 гласа от съдийската колегия (от общо 14, като 6 са на т.нар. политическа квота т.е. назначавани от Народното събрание), при прокурорите – поне 6 гласа (от общо 11, 5 от които са избрани от Народното събрание).
Големият спор е за специализираните съдилища. От една страна бяха председателят на Апелативния спецсъд Георги Ушев и главният прокурор Иван Гешев плюс ГЕРБ и ДПС, като Гешев предупреди няколко пъти, че заради тези съдилища паднал мониторинг от ЕК и без тях щяло да има реакция на ЕС, защото ЕК наблюдавала внимателно. Освен това, главният прокурор смята, че делата за организираната престъпност "ще бъдат смачкани", защото щяло да има спорове в кой съд да се гледа дадено дело – дали по местожителство на обвинените или не. Районни прокуратури ще водят и наблюдават такива дела, след като никога не са го правили – предстоят трудни времена, добави той. Мая Манолова, която както Гешев и Ушев, не е член на правната комисия, опонира, че имало несъразмерно голям брой случаи с искания за СРС и че няма нужда да дава справка колко случаи пред специализираните съдилища свършвали със споразумения. Манолова специално насочи вниманието към случая с подслушване заради протестите, за който Николай Хаджигенов специално говори няколко пъти. А Гешев каза, че можел да даде статистика колко по-ефективно е спецправосъдието, но само за спецпрокуратурата, като така и не каза конкретни числа, както и Манолова.
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Един от вносителите на законопроекта - Надежда Йорданова, припомни последният засега мониторингов доклад на ЕК за правосъдието ни и как протестите през 2020 година са избухнали и заради качеството на правосъдието ни. Тя напомни и как САЩ наказаха български граждани, първите изобщо граждани на ЕС, по закона Магнитски (най-известните санкционирани са Делян Пеевски и Васил Божков). Защо за кюлчетата нямаше дори досъдебно производство, за ТЕЦ Варна, за сделката за "Печатница София", попита Йорданова. Иван Гешев буквално иронизира, че законодателите, като Йорданова, може по закон да кажат какво да правят прокурорите и настоя, че с процесуални способи са гледани всички случаи.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
"Животът продължава", обобщи депутатът от БСП Тодор Байчев, като поясни как животът на Иван Гешев бил прокуратурата. Той обеща подкрепа на социалистите за законопроекта, но щяло да има "леки забележки" между първо и второ четене.
Бившият министър на туризма Николина Ангелкова обаче посочи, че Хаджигенов и Татяна Дончева, които също са част от "Изправи се БГ. Ние идваме" като Манолова, имат общо 15 дела като адвокати в Специализирания съд (4 при Хаджигенов и 11 при Дончева). Двамата защитават Лилана и брат ѝ за еврофондове, уточни Ангелкова – това е пряк интерес, много интересно защо така бързо, на коляно, се иска закриване на спецправосъдие, добави тя. Дончева и Хаджигенов не са членове на правна комисия и не са вносители на законопроекта, обори набързо Ангелкова председателят на комисията Андрей Михайлов от ИТН.
В крайна сметка до гласуване отново не се стигна и този път изобщо не е ясно кога ще стане това. А какви са опасенията на един от вносителите, в лицето на Христо Иванов - НАУЧЕТЕ ТУК!
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Още: Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран
