Министърът на правосъдието Цецка Цачева организира обществена консултация по проекта на Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода.
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
Със законопроекта се цели да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327/27 от 5 декември 2008 г.). Големият обем на материята, уредена в рамковото решение, както и възприетата практика при въвеждането на актове на вторичното право на Европейския съюз в областта на сътрудничеството по наказателноправни въпроси изискват създаването на отделен закон, става ясно от информация, публикувана в портала за обществени консултации, към Министерски съвет.
Следва да се отбележи, че неприлагането на рамковото решение от нашата страна поставя редица проблеми. От една страна, държавите членки, които вече са го въвели в националното си законодателство, не могат да се възползват от разпоредбите му в отношенията си с Република България при взаимно признаване на съдебни актове, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. От друга страна, Република България също не може да се ползва от уредбата на рамковото решение поради липсата на въвеждане. При невъвеждане на рамковото решение, по силата на чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е налице основание Европейската комисия да започне процедура срещу Република България за установяване на неизпълнение на задължение, произтичащо от правото на ЕС.
Предвижда се със законопроекта да се регламентира трансферът на осъдени лица между държавите членки на ЕС, която ще замени режима, установен с Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1983 г. на Съвета на Европа, който понастоящем систематично е отразен в разпоредбите на чл. 453 до чл. 462 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България (НПК). Съгласно новата уредба сътрудничеството вече ще се осъществява на принципа на директната комуникация между компетентните органи на държавите членки (без участието на централен орган), а производството по признаване и изпълнение следва да приключи в 90-дневен срок, което значително ще съкрати продължителността му в сравнение с тази на досегашния ред за извършване на трансфер на осъдени лица по НПК.
Законопроектът ще урежда условията и реда за признаване и изпълнение в Република България на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка на Европейския съюз.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Предвижда се за компетентен орган по признаване и изпълнение на чужди съдебни актове да бъде окръжният съд по местоживеенето на лицето, на което е наложено наказанието лишаване от свобода, или мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка на Европейския съюз. Ако местоживеенето на лицето в страната е неизвестно или то не живее в страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд.
Законопроектът ще съдържа уредба на правилата за изпращане на български съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за признаване и изпълнение в друга държава членка. Компетентен орган в този случай е съдът, който ги е постановил като първа инстанция. Изпращането на съдебния акт може да стане служебно, по искане на прокурора или на лицето, което е осъдено или на което е наложена мярка, включваща лишаване от свобода. В случаите, когато инициативата за изпращане на съдебния акт не произлиза от лицето, се изисква към материалите да бъде приложено и неговото писмено съгласие. В определени хипотези, които ще бъдат уредени в законопроекта, такова съгласие няма да е необходимо.
