България има твърдото намерение да спази параметрите по делото "Колеви". Това са отговорили писмено българските власти на Комисията по граждански свободи на Европейския парламент (LIBE).
Делото е с многогодишна давност – то беше заведено от роднините на убития прокурор Николай Колев в Европейския съд по правата на човека. Подозренията, че е замесен тогавашният главен прокурор Никола Филчев са много силни, а институционалното заключение за липсата на адекватно разследване и повдигане на обвинение на ЕСПЧ беше, че главният прокурор в България де факто може да въздейства на всеки друг прокурор директно посредством административен контрол.
При изрично питане кога специално ще се обърне внимание точно на безпрецедентната власт на главния прокурор, отговорът е, че Конституционният съд вече е отсъдил, че при разследване на сигнал, касаещ обвинител номер едно, главният прокурор не може да упражнява методическо ръководство на разследващите. Само че в доклада на ЕК за правосъдието ни този аспект на нещата т.е. институционалната сила на главния прокурор продължава да се изтъква като притеснителен. Но прокуратурата уверява, че методическото ръководство било от принципни инструкции, а не по конкретни дела.
Специално е даден пример от българската прокуратура как работи – с прословутия разговор между Васил Божков и създателя на сайта Frognews Огнян Стефанов. Преведен е техният разговор, с който прокуратурата се е сдобила след ползване на СРС, както и този с бившия депутат от БСП Александър Паунов плюс разговор с неизвестен още мъж. Всичко това се вижда като прозрачност в работата на прокуратурата.
Има и хвалби за обвиненията срещу бившия екоминистър Нено Димов, братя Бобокови, семействата Арабаджиеви и Баневи, Миню Стайков, дори Цветан Василев, а на първо място е посочен избягалият в Дубай Васил Божков. Няма обяснение как беше допуснато Божков да излезе зад граница. Били събрани и 3 млрд. лева за държавата до края на 2019 година заради действията на прокуратурата.
Специално внимание се обръща и на партия "Възраждане" като пример за инструмент за предизвикване на насилие сред протестите и искането на прокуратурата партията да бъде заличена.
Отделно, в рамките на 15 страници са преведени речите, включително тази на Иван Гешев каква светлина е прокуратурата под негово ръководство, на свиканата от него среща на прокурорите в резиденция "Бояна" на 24 август. Точно за тази среща прокуратурата казва пред LIBE, че е проведена, тъй като с политически атаки срещу държавното обвинение се заплашва върховенството на правото в България.
Прокуратурата изброява и политически атаки срещу себе си като институция, включително на вицепремиера Красимир Каракачанов заради Нено Димов и как това било "показно убийство", на Корнелия Нинова и дори на Бойко Борисов, който казал, че бил извикан на разпит, за да се угоди на президента Румен Радев. Става въпрос за делото "Бобокови".
Не е пропуснат и самият Радев - от прокуратурата казват, че той ги нарекъл "Мафия" на 9 юли, при първия голям протест срещу властта. Държавното обвинение предполага, че това е станало заради случаите "Пламен Узунов" и "Илия Милушев".
Христо Иванов също е посочен като пример за човек, атакуващ политически прокуратурата - заради призивите му за "чистка" и преизбиране на прокурори.
Новата конституция и медиите
Интересен факт е, че България отговаря и за предложението на ГЕРБ да се променя Конституцията. Основата на отговора е референдумът на Слави Трифонов и темите за мажоритарна избирателна система и електронно гласуване. Това плюс намаляването на броя на депутатите е посочено като основание сега да се почне процедура за промяна на Конституцията. И при изрично питане дали месеци преди редовни парламентарни избори е най-подходящото време да се тръгва по пътя на нова конституция, отговорът е утвърдителен – защото протестите срещу властта това искали, промяна на Конституцията.
Изрично е зададен въпрос от LIBE, че в предложението за промяна на Конституцията има идея прокурорската колегия на ВСС да има законодателна инициатива. Отговорът е, че във внесения в парламента законопроект тази идея я няма. Тя присъстваше само в първоначалния вариант, предложен от ГЕРБ.
За предложените ограничения в правомощията на президента в проекта за Конституция обяснението е, че така се подсилвала независимостта на съдебната власт.
Нашите власти отговарят и на директен въпрос за медийната свобода, като дава пример с т.нар. медиен закон на Делян Пеевски. Става въпрос за закона със сложното име Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Държавното обвинение изтъква като пример как съгласно този закон министърът на културата можел да налага административни санкции за медии, които не обявяват в срок реалния си собственик. Най-високата глоба за неизпълнение е 30 000 лв.
ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ПРЕД LIBE НА ТЕМА ПРАВОСЪДИЕ
