НАП проверява над 400 души заради сериозни разходи, без при данъчните да има данни за техните доходи. Инспекторите ще поискат от всички, придобили стоки за над 30 000 лв., които не фигурират като получатели на доходи в техните системи и които не са платили и лев данък през 2018 г., да обяснят с какви пари са закупени те, пише в. "24 часа".
"В тези проверки често се оказва, че приятели и любовници са в основата на обясненията. Проверките не вменяват априорна вина, не приемат, че някой е разбойник до доказване на противното. Но в момента има видима диспропорция – 0 лева доход и висок разход, който трябва да се обясни", коментира говорителят на НАП Росен Бъчваров.
Всеки от проверяваните е надлежно уведомен, че е обект на проверка за доходите, както и за конкретния повод за проверката. Дори и след завършването ѝ, а и при открити разминавания, процедурата не е приключила и имена не се обявяват. Доста често след това се назначава ревизия, при която се търсят и доказват доходи и разходи за 5 години назад.
Към "черния списък" на нарочените за проверки са добавени и имената на висши политици и техните половинки, повечето от които станаха публично известни около т.нар. Апартаментгейт. Искането те да бъдат проверени идва от КПКОНПИ - Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.
В "поръчката" на комисията не са всички споменавани имена, а само на онези, при които било открито несъответствие от над 10 000 лв. между официално декларираните доходи в декларациите и на разходите за придобиването на имоти. Според запознати списъкът съдържа 50 имена, сред които освен министри, зам.-министри, настоящи и бивши депутати има кметове, общински съветници и дори общински чиновници.
Проверките покрай разкритията обаче ще са поне двойно повече, тъй като ще се отнасят до доходите и разходите и на половинките и непълнолетните деца на политиците от списъка, обясниха инспектори. Специален софтуер на данъчните пък посочва и свързани лица, които могат и да не са в роднински връзки с проверяваните - например общ счетоводител, участие в един и същи търг, ползване на един и същи адвокат и дори пазаруване в един и същи скъп бутик.
Още с назначаването на проверката НАП е поискала да се ускори събирането на информация от колегите си в чужбина за скъпи придобивки, главно имоти в чужбина, както и за открити банкови сметки от проверяваните.
От 2017 г. българските данъчни са част от автоматичния обмен на данни с държавите от ОИСР и с още 30 юрисдикции, основно офшорни зони. Освен от данъчни служби, банки, имотни агенции, застрахователни компании, пенсионни дружества, чрез този обмен се предоставя и проверява информация и от компании за продажба на имоти, автомобили, луксозни бутици, магазини за продажба на бижута и други скъпи стоки.
За да бъде завършена проверката, следва дълга преписка и серия питания до съответните служби, обясняват експерти. Причината е, че ако например има данни за покупката на имот в чужбина, се налага допълнително разследване за цената му, за пазарната цена, искания до банки за отпуснати заеми на притежателя на имота, както и свързване с нотариални кантори, които са изповядали сделката.
Имало случаи, при които от проверка по определен повод излизат нови данни за сметки, за подозрителни преводи, за придобити имоти, неплатени данъци и другаде, а не само в държавата, от която е тръгнал първоначалният сигнал.
На проверка ще бъдат подложени и собственици на т.нар. "къщи за гости", построени със средства по Програмата за развитие на селските райони, около които също възникна скандал. Приносът на данъчните към осветляването на казуса ще бъде да изясни размера на цялото финансиране, частта от средствата по програмата, наличие или отсъствие на банков заем за целта.
От банките, финансирали такива строежи, ще се изиска допълнителна информация за това кой е поискал кредит, какви официални доходи са посочени като основание за погасяването му, дали за тях са платени данъци и погасен ли е той към момента на проверката.
За всички от набелязаните за проверка лица вече е поискана информация и за техните пътувания в чужбина – от митници, летищни власти, хотели, компании за наемане на автомобили и др. Причината за това е, че честите частни пътувания в чужбина са един от критериите, по които всеки, вкл. и политик, бива оценяван като рисков. Степента на риска се вдига, ако след връщането си той декларира на митницата скъпи бижута, по-висока сума в брой от тази, с която е тръгнал, и други подобни.
Общо над 80 са критериите, по които данъчните правят селекция на имена за проверка, разказват бивши инспектори.
Първият легален източник на информация са работодатели, които извършват плащания. Ако получателят им не е обявил доходи пред българските данъчни и не е вписал къде са платени данъците за тях, в данъчното му досие се вписва този пропуск.
Сигнал за повишено внимание от страна на инспекторите е и деклариране на големи заеми, особено от близки и приятели зад граница, защото много често тези пари служат като алиби за харчове, които превишават доходите.
Като рискови данъчните определят и членове на управителни и контролни съвети на фирми, които държат скъпи офиси под наем или плащат лизингови вноски за автомобили, а компаниите им отчитат загуби, за да не плащат данъци.
Последният рисков фактор за предизвикване на проверка са хората, които влагат в имоти с инвестиционна цел. Ако в същото време те не отчитат доходи от наеми, а част от придобитото имущество продават, най-вероятно ще бъдат проверени за източник на доходите им, тъй като може да става дума за пране на пари.
За да извършват тези проверки, данъчните получават данни и за чести сделки от един и същи човек или свързани с него хора от Агенцията по вписванията.
Задължително е данъчни инспектори да проверят фирми, обявили, че са на загуба, но техните собственици декларират високи доходи. Единственият случай, при който това не е подозрително, е при продажба на фирма или фирмени дялове, които се отчитат като личен доход.
След искането на Цацаров: готвят данни за офшорни сметки
В НАП вече подготвят всички налични при тях данни за офшорни сметки, научи "24 часа". Информацията ще включва и данни за имоти в чужбина, вкл. и в офшорни зони.
Това се прави, след като в сряда главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че е изискал от ДАНС цялата налична в агенцията информация за лица, заемащи висши публични длъжности, които не са декларирали имуществото си по записания в закона ред.
Поисканата от прокуратурата информация включва данни за банкови сметки, участие в офшорни компании, притежавани недвижими имоти в чужбина и други инвестиции от лица. От обясненията към искането става ясно, че данните ще се отнасят и за имущества, притежавани от лицата както лично, така и чрез свързани или подставени лица.
Според законите у нас всеки български гражданин е длъжен да декларира притежавана от него недвижима собственост, като посочи държавата, адреса, вида и датата на придобиване на имота. Ако получава доходи от него, също е длъжен да ги обяви. Всеки облагаем доход от чужбина също трябва да бъде деклариран пред българските данъчни власти.
В масивите на данъчните освен информация от титулярите на сметките, има данни и от други източници. Например, ако някой непрекъснато превежда или получава пари от и към чужбина без задоволително обяснение, банките или финансовите институции, през които минават тези преводи, също веднага трябва да подадат сигнал, а данъчните да проверят основанията за превода, както и източника на парите.
Само 1317 български граждани декларираха през 2017 г. данъци от доходи, придобити в чужбина, показват данните на НАП. Декларираните данъци, внасяни у нас, са 5 млн. лв. Най-често въпросните пари се заявяват за доходи, получени в големите страни от ЕС Германия, Франция, Великобритания.
