Предстоящите президентски избори в България разбуниха духовете в обществото с подчертаното нежелание на партиите да обявят своите кандидати.
Датата на изборите все още не е ясна. По първоначални очаквания вотът трябваше да е на 23 октомври, но изненадващо в медиите се появи сценарий за избори на 6 ноември, който в последствие бе потвърден и от официално предложение на ГЕРБ.
Мнозина експерти смятат, че желанието за по-късна дата на изборите е продиктувано от късния старт на кампаниите за популаризиране на кандидатите, защото те все още не са обявени.
ГЕРБ открито заявиха, че ще съобщат кандидатпрезидентската си двойка през септември. В интернет обаче веднага се появиха коментари, че "и 30 септември" е "през септември"".
Втората политическа сила в България - БСП, изразиха позиция, че имат намерение да обявят кандидатите си до 31 юли, когато е съборът на Бузлуджа, но лидерът на червените Корнелия Нинова се презастрахова, че ангажиментът може и да не бъде спазен, защото всъщност максималният срок, който имат от партията, е 31 август.
През годината и БСП, и ГЕРБ, и много други партии даваха амбициозни заявки, че ще съобщят кандидатите си рано - през март, през април, през май, през юли. Нито една политическа сила обаче не удържа на обещанието си.
В крайна сметка, по всичко личи, че България ще разбере своите кандидати за президент месец - максимум два преди изборите. Това политическо поведение по отношение на президентския вот е по-скоро нестандартно на фона на международната практика.
Редица коментари по темата дават за пример САЩ, където предизборната кампания започва година - две преди самия вот, и въпреки че кандидатите се заливат едни други с компромати, никой не си и помисля да наруши установената практика и да изтегли обявяването на претендентите за по-късно.
Някои експерти и политици обаче са на мнение, че сравненията със САЩ не са удачни. Затова за предпочитане са безпристрастните паралели с държави от Европа, в които системата е съизмериме с тази в България.
Примери за президентски избори от последните години в други страни от Европа сочат, че нито една държава не си позволява да обявява кандидатите си толкова късно.
Сухата статистика сочи следното:
Президентски избори в Португалия - 24 януари 2016 г.
Първите кандидати са обявени през април и август 2015 г. - 10 месеца предварително
Президентски избори в Австрия - 24 април 2015 г.
Първият независим кандидат обявява кандидатурата си на 17 декември 2015 г. - 5 месеца предварително
Кандидатите на партиите са обявени съответно на 7, 13, 15, 28 януари 2015 г. - 4 месеца предварително
Президентски избори в Полша - 10 май 2015 г.
Първите кандидати са обявени през февруари 2015 г. - 4 месеца предварително
Президентски избори в Хърватия - 28 декември 2014 г.
Победителката Колинда Грабар-Китанович обявява кандидатурата си на на 12 юни 2013 г. - 7 месеца предварително
Президентски избори в Румъния - 2 ноември 2014 г.
Първите кандидати са обявени през юли и август 2014 г. - 5 месеца предварително
Президентски избори в Турция - 10 август 2014 г.
Първият кандидат обявява кандидатурата си на - 2 май 2014 г. - 4 месеца предварително
Президентски избори във Франция - 22 април 2012 г.
Марин Льо Пен, която завършва на трето място, обявява кандидатурата си на 16 май 2011 г. - 12 месеца предварително
Франсоа Оланд, който печели изборите, обявява кандидатурата си на 11 октомври 2011 г. - 7 месеца предварително
Или иначе казано, в горепосочените европейски примери за президентски избори, кандидатите са били обявявани средно 6 месеца преди самия вот. Няма случаи, в които страни да си позволяват да вадят кандитатите си за първи път едва 1 - 2 месеца преди изборите.
Въпреки че официалните срокове за регистрация на кандидатите и правилата за продължителност на предизборната кампания в много европейски държави са сходни като тези в България, статистиката сочи, че кандидатите в чужбина влизат много по-рано в надпреварата.
